СЪСТЕЗАНИЕ С НАГРАДИ :)

Дроначаря (BG1)Дроначаря (BG1) Публикации: 86BG1
редактирано 23.11.2016 в Развлечение и забавление
Здравейте,
искате ли да направим състезание
Победителят ще спечели 10 000 камък и 10 000 дърво в главния замък
За второ място: 9 000 
За трето място: 8 000
Наградата е малка, но по-важно е да се забавляваме  :)

Ето и правилата на играта:
Ще потърсим в интернет стихотворения, които са ни харесали много(а може и да си ги знаем) и ще ги копираме тука.
С две думи всеки ще копира по едно стихотворение което му е харесало.
Победителят ще се определи по това кой ще събере повече харесвания :)

Срокът е до 5 януари 2017 година 18:00 часа българско време :)
Post edited by Дроначаря (BG1) on
Too long.Edited by moderator Lord Nikon.

Коментари

  • ГЬОРИНГ (BG1)ГЬОРИНГ (BG1) Публикации: 2

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,

    потънал в кърви лежи и пъшка

    юнак с дълбока на гърди рана,

    юнак във младост и в сила мъжка.

     

    На една страна захвърлил пушка,

    на друга сабля на две строшена;

    очи темнеят, глава се люшка,

    уста проклинат цяла вселена!

     

    Лежи юнакът, а на небето

    слънцето спряно сърдито пече;

    жътварка пее нейде в полето,

    и кръвта още по–силно тече!

     

    Жътва е сега... Пейте, робини,

    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

    в таз робска земя! Ще да загине

    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

     

    Тоз, който падне в бой за свобода,

    той не умира: него жалеят

    земя и небе, звяр и природа

    и певци песни за него пеят...

     

    Денем му сянка пази орлица,

    и вълк му кротко раната ближи;

    над него сокол, юнашка птица,

    и тя се за брат, за юнак грижи!

     

    Настане вечер – месец изгрее,

    звезди обсипят сводът небесен;

    гора зашуми, вятър повее, –

    Балканът пее хайдушка песен!

     

    И самодиви в бяла премена,

    чудни, прекрасни, песен поемнат, –

    тихо нагазят трева зелена

    и при юнакът дойдат, та седнат.

     

    Една му с билки раната върже,

    друга го пръсне с вода студена,

    третя го в уста целуне бърже, –

    и той я гледа, – мила, зесмена!

     

    "Кажи ми, сестро де – Караджата?

    Де е и мойта вярна дружина?

    Кажи ми, пък ми вземи душата, –

    аз искам, сестро, тук да загина!"

     

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,

    и с песни хвръкнат те в небесата, –

    летят и пеят, дорде осъмнат,

    и търсят духът на Караджата...


    СЪКРАТЕНО

  • Дроначаря (BG1)Дроначаря (BG1) Публикации: 86BG1

    Колко дена го били —

    ни дума, ни вопъл, ни стон,

    но устата сгрешила,

    сама промълвила — Антон…

     

    Своето име им казал,

    но седмица после мълчал,

    а пък тялото — в язви,

    и язвите гнойни текът…

     

    — Где са твойте другари? —

    той виждал отряда любим

    и очите притварял

    и тръпнел, но бил несклоним.

     

    Побеснял и разгърден,

    край него прострелвал агент —

    той отвърнал му твърдо:

    — Убиецо, стреляй във мен!

     

    Те в раните люти

    посипали сол като жар —

    скърцал с зъби нечуто

    и как ли без вик издържал?…

     

    И в злоба безсилна

    пак били го диви и зли

    в страшни мъки се свивал,

    но дума не им промълвил…

     

    После бавно притихнал-

    смутени, учудени в страх,

    те го гледали тихо —

    безмълвен, но горд, величав.

     

    — Не човек, а желязо —

    просъскал агентът фашист.

    Тихо мъртвия казал:

    — Не, комунист!

    Too long.Edited by moderator Lord Nikon.
  • cepelina (BG1)cepelina (BG1) Публикации: 3

    Хубава си, моя горо,

        миришеш на младост,

    но вселяваш в сърцата ни

        само скръб и жалост:

     

    който веднъж те погледне,

        той вечно жалее,

    че не може под твоите

        сенки да изтлее,

     

    а комуто стане нужда

        веч да те остави,

    той не може, дорде е жив,

        да те заборави.

     

    Хубава си, моя горо,

        миришеш на младост,

    но вселяваш в сърцата ни

        само скръб и жалост,

     

    твойте буки и дъбове,

        твойте шуми гъсти

    и цветята, и водите,

        агнетата тлъсти,

     

    и божурът, и тревите,

        и твойта прохлада,

    всичко, казвам, понякогаш

        като куршум пада

     

    на сърцето, което е

        всякогаш готово

    да поплаче, кога види

        в природата ново,

     

    кога види как пролетта

        старостта изпраща

    и под студът, и под снегьт

        живот се захваща.

  • ceko91 (BG1)ceko91 (BG1) Публикации: 21

     

    Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]



    НАДЕЖДА

    Дъще небесна,

    дъще от рая,

    не ни оставяй,

    надеждо мила.

     

    Гласът ти чудни

    пълен е с сладост,

    той е за нази

    извор на радост.

     

    Има дни харни

    в живота наши;

    има дни лоши,

    скърбим и плачем.

     

    Но ти дохождаш,

    сила ни даваш,

    утеха сладка

    в беди даряваш.

     

    -Подписът е премахнат от екипа на играта поради нарушение на правилата.
Тази дискусия е била затворена.