Да си разказваме вицове!
Morti6a1170Play (BG1)
Публикации: 647
Темата е за хора с чувство за хумор и разпускане след тежки емоции
Тааа,да си дойдем на думата..
- Знаеш ли защо Бог е създал блондинката?
- Защо?
- Защото овцата не може да донесе бирата от хладилника!
Тааа,да си дойдем на думата..
- Знаеш ли защо Бог е създал блондинката?
- Защо?
- Защото овцата не може да донесе бирата от хладилника!
Post edited by Morti6a1170Play (BG1) on
0
Коментари
"А няма ли да заповядаш!"
- Да, моркови, картофи, цвекло?
- Ама вариш или печеш?
- Копах!
- Е, разправяй. Как беше?
- Е как да е било, горе - долу. Купон като купон.
- Защо горе - долу, пиенето ли свърши?
- Не, бе, пиене имаше да се удавим.
- А какво? Музиката ли беше кофти?
- И музиката си беше супер, само яки групи.
- Тогава сигурно жени е нямало?
- Имаше бе, само манекенки и фотомодели.
- Е добре де, какво тогава не ти хареса?
- Ами как да ви кажа, няма атмосфера...
Първо влязъл италианският мафиот. Казали му думата. Влязъл в стаята за мъчения. Започнали да го бият и да го мъчат. Италианецът издържал един час и се предал - издал думата. След това влязъл японецът. Казали му думата. Влязъл в стаята. Бой, бой ... Издържал 5 часа и издал думата. После се изредили и другите. Китаецът издържал 6 часа. Руснака - 8 часа. Накрая дошъл ред на българинът. Влязла нашата мутра. Казали му думата. Влязъл в стаята. Бой, бой, бой ... Нашият стиска зъби. Чупи ли му пръсти. Били го цяло денонощие. Нашият стиска зъби и мълчи. Били го два дни. Минала седмица и накрая се изморили да го бият. Биячите се предали. Българинът станал абсолютен победител. Всички били възхитени. Нашите взели наградата и си тръгнали. В самолета пътуват към България. Шефът държи купата, а до него мутрата, целия бинтован реве.
- Защо ревеш бе? - скастрил го босът. – Нали взехме парите и купата? Трябва да се радваш!
- Забравих я бе-е-е, шефе! .... Да и се и на думата!
- Свети отче, грешна съм.
- Какъв е твоят грях, дъще?
- Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се поглеждам в огледалото и виждам колко съм красива.
Отецът надниква през прозорчето на изповедалнята с любопитсво, след това казва:
- Можеш да продължаваш, дъще. Това е заблуждение, не е грях?
Марийка:
- Мене мама ме е намерила в зелка.
Петър:
- Мене ме е донесъл щъркел.
Сашка:
- А мене са ме купили в магазина.
Иванчо:
- Изобщо в този град някой прави ли се*с?
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза.
хахаха е тука сцепи мрака от раз...
- Вчера имах нещастието да попадна в апартамент на един адвокат, който ме хвана на местопрестъплението!
- И какво ти направи - попитал го другия?
- А, нищо, само ме посъветва повече да не правя така.
- Е-е, ти леко си се отървал!
- Луд ли си?! Взе ми 200 лв. за съвета!
- Защо карате без номер?
- За какво ми е? Аз си го знам наизуст!
- Ако обичате, книгата "Как да забогатеем бързо".
- Съпичка е. Продава се само в комплект с Наказателния кодекс.
- Мило момиче, толкова си млада, кога успя да спечелиш за всичките тези блага?
- О, имам няколко любовника - първият ми подари колата и се грижи за сервиза и горивото, вторият ме облича и ми купува диамантите, а с третия обикалям света!
Монахинята се замислила дълбоко. Вечерта на килията й се чука тихичко три пъти.
Тя раздразнено крещи:
- О, отец Онуфри, я да ми се махаш с тия вафли! ! ! !
- Недей бе, маме, притеснявам се да не изстинеш бе, маме!
- Е, да де… ама отвиваш жена ми…
- Ти за какво си тук?
- Станах изкупителна жертва на нелоялната конкуренция.
- Как така?
- Правех същите банкноти, каквито прави и държавата.
- Тате, преди да се ожениш за мама кой ти е подсказвал как трябва да се кара колата?
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит, и не ѝ говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна от теб.
- Алооо, т’ва ли е номера за помощ на алкохолици?
- Да, кажете.
- Абеее, как се прави мохито?
- Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи!
Подсъдимият:
- Урааааа!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Следовател към обвиняем:
- Имате ли някакво алиби за времето на престъплението?
- Да, имам! В каква валута да е?
- Бих искал, но при тия цени…
страни?” Анкетата обаче се провали поради следните причини:
- В Африка не знаели какво е „храна”
- В Източна Европа не знаели какво е „честно”
- В Западна Европа не знаели какво е „недостиг”
- В Китай не знаели какво е „мнение”
- В Близкия изток не знаели какво е „решение”
- В Южна Америка не знаели какво е „моля”
- В САЩ не знаели какво е „други страни”
- Лекувах един пациент от язва, а аутопсията показа рак.
- Това са глупости. Аз веднъж цял месец лекувах един от жълтеница. Оказа се китаец.
- Бихте ли ми казали, какво е това "измама"? - пита професорът един от студентите.
- "Измама" ще има, ако вие ме скъсате на изпита! - отговаря студентът.
- В какъв смисъл? Бихте ли пояснили?
- Ами според Наказателният кодекс, измама извършва този, който възползвайки се от незнанието на едно лице му причинява ущърб...
- Научен работник
- Е, кво е това научен работник - пита Нане.
- Глей са, правим разни опити и документираме и протоколираме. Та значи фанахме една стоножка, откинем и единио крак и речем "Оди ма!". Она оди. И ние пишем у протоколо - "она оди". После откинем още един крак, пак и речем "А оди ма!". Она па оди и ниа пишем у протоколо "она па оди". И така доде й откинем сите крака. Викаме й "А оди ма!", а она ни мръда, ни шава. И ние пишем у протоколо "она оглуше"....
ООД В ОКРЪЖНИЯ СЪД, ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ.
КОГАТО РЕШАВАЛИ КОЙ С КАКВО ЩЕ УЧАСТВА В
БИЗНЕСА, КОКОШКИТЕ ПРЕДЛОЖИЛИ НА ПРАСЕТАТА:
- ОТ ВАС МЕСОТО, А ОТ НАС ЯЙЦАТА!...
- Непрекъснато хленчите и се оплаквате от кризата, а не си давате сметка, че тази година заплатите ви са с 35% по- високи!
Чува се плах глас:
- Спрямо коя година?
- Спрямо следващата!
Съпрузи спорят, кой ще вземе детето от детската градина ...
Съпругът: Подарих ли ти кожено палто?
Съпругата: Да, подари ми!
Съпругът: Обувки зимни, подарих ли ти?
Съпругата: Подари ми!
Съпругът: Е, тогава ти отиваш!
Съпругата: Но защо да не идеш ти?
Съпругът: С какво? С чорапи и с пяна за бръснене?
- Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема 'а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала -"Защо пък не - стабиУен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията - нико' нема 'а разбер...е." и се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
- Абе, така и не разбрах, ти от дека си?
- От Пернишко. - А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
- Епа, от Дивотино.
- Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! - зарадвала се барманката
- Епа, ка нема'а го познавам - нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.
Той: Ура! Най-накрая! Вече не мога да чакам!:p
Тя: Би ли ме напуснал?:cool:
Той: Не, не си го и помисляй!
Тя: Обичаш ли ме?;)
Той: Разбира се!:)
Тя: Някога изневерявал ли си ми?
Той: Не, как ти хрумна такова нещо?:eek:
Тя: Ще ме целунеш ли?:D
Той: С голямо удоволствие!;)
Тя: Би ли ме ударил?:o
Той: В никакъв случай!:p
Тя: Мога ли да ти вярвам?
След сватбата - четете отдолу нагоре.
- Не, не! Имам проблеми с краката, като пия вино.
- Подуват ли се?
- Не, отварят се!
- Тате, теб страх ли те е от шофьорите?
- Не, сине!
- Защо тогава се криеш в храстите от тях?
Бащата решил да понаучи туй-онуй за "звездата", та го подпитал:
- Ти с какво се занимаваш?
- Уча философия - отговаря гордо бъдещия зет.
- А как мислиш да я издържаш моята дъщеря?
- Смятам да завърша и каквото Господ даде.
- А къде ще живеете? - Като завърша ... каквото Господ даде.
Беседата продължила в този дух.
След като заминали, жената ококорила очи от любопитство:
- И? Какво мислиш за момчето?
- Ми ... пълен прошляк, ама ме кефи, че ми вика Господ!