Начало Bulgarian Развлечение и забавление

Размисли и страсти

24

Коментари

  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 09.01.2014
    Благодаря мила, за добрите думи!:)
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 16.01.2014
    За книгите и хората




    Чета все повече и общувам по-малко. Повече книги, по-малко хора! Прави ми впечатление, че се чувствам добре по този начин. И не, защото се чувствам по-умен четейки или защото книгите са чак толкова интересни. Да, книгите наистина са интересни, но това, което ме кара да се чувствам наистина добре е липсата на хората.
    Не съм хомофоб или мизантроп. До колкото съм останал с някакво впечатление за себе си - не съм и асоциален, дори напротив. Замислих се обаче за приликите и разликите между хора и книги. Открих доста.
    Например приликите - външният вид почти винаги лъже. Гледаш корицата - твърда, нова, с хубава илюстрация или красиви орнаменти, мислиш си "Каква красива книга! Сигурно и съдържанието й ще е също толкова добро"! Започваш да я четеш, а колкото повече четеш, толкова повече ти се иска да я оставиш и започваш да съжаляваш, че изобщо си я купил. Има го и обратното - стара, окъсана книжка, заглавието й дори не се вижда на корицата, а понякога корицата дори я няма... Липсват страници, но прочиташ няколко реда и ти става интересно. Уж си я взел случайно в ръцете си и искаш просто да видиш какви ли глупости ще пише в нещо толкова мъничко, скъсано и старо, а се оказва, че не можеш да откъснеш очи от редовете! Четеш дума след дума, изречение след изречение, страница след страница и я прочиташ на един дъх! И именно от тези стари, дребни и изпокъсани страници - някои от тях липсващи точно, както липсват спомените ни понякога - научаваш толкова много за живота като цяло, а в часност и твоя собствен!! С всеки следващ ред, с всяка следваща постъпка на героите ти откриваш в тях толкова много от себе си, колкото не можеш да откриеш и в учебник по анатомия!
    Има и разлики, разбира се! Книгата няма да те нарани. Да, може да те разплаче и това да са сълзи на радост или на тъга, но за разлика от хората, които те разплакват, тя не взима от теб - само ти дава! Книгата не изисква нищо от теб. Не иска да я четеш постоянно, не иска да е постоянно в ръцете ти, не се моли за вниманието ти и не мрънка, когато не й го дадеш. Всъщност тук идва ред на още една разлика между книгата и човека - към книгата не се връщаш по задължение: започваш да четеш, когато ТИ поискаш, когато на ТЕБ ти е добре, когато имаш настроение! С хората не е така - те винаги са жадни за вниманието ти, сякаш това внимание именно е изворът на техния живот и без него ще умрат. Не се интересуват от това дали си добре, дали си зле, дали имаш настроение за тях, дали нямаш и собствени проблеми... Те просто искат да им обръщаш внимание и точка! Родители, съпрузи/съпруги, деца, баби, дядовци, работодатели, клиенти, гаджета, приятели и правещи се на такива... Искат внимание!!!
    Хубавата, стойностна книга няма да те разочарова! А коя книга е хубава и стойностна, определяш ти самият! Тя никога няма да ти каже "Никога не бих те излъгала" или "Винаги ще те обичам". Но тя наистина не би те разочаровала. За разлика от хората - те винаги се правят на добри, обясняват ти колко си важен за тях, доверяват ти колко много биха страдали без теб и след това... просто си тръгват. Спират да ти обръщат внимание и просто забравят за теб.
    Книгата, за разлика от човека няма да те излъже. Да, в нея може да се говори за лъжата и да са описани хиляди измами, но тя самата никога не лъже. Може и до последната страница да мислиш, че главният герой е добряк, а той да се окаже убиец или обратното, но в края на краищата всичко става ясно и узнаваш истината. Хората? Хората лъжат! Както казва героят на Хю Лори - д-р. Хаус: "Всички лъжат"! Правят го съзнателно или не. Най-често с цел. Лъжат, мажат, лазят ти в краката, а накрая ти забиват ножа в гърба - образно казано или не чак до там... И за разлика от книгите, които на последната си страница винаги разкриват истината, при хората на последната страница са изписани само лъжи, подлости и безчестие!

    Ето за това предпочитам в дома ми да има повече книги, отколкото хора. Както и в живота ми като цяло... Предпочитам да съм прочел повече и да съм се запознал с по-малко.

    Кирил Петров
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 17.01.2014
    „Така било писано” – едва ли


    Доста често ми се случва да чувам едно универсално оправдание: „Така е писано”. Чувам го под път и над път, от млади и от не чак толкова млади. Чувам го дори като форма на успокоение: „Не ти е било писано”. И така ден след ден, чак почнах да се чудя, къде да се запиша на този курс по четене, който явно съм изпуснал през първите двайсет и няколко години, та белким и аз придобия умението да разчитам това „мъдро, всеобясняващо и всеважащо писмо”. Поинтересувах се малко и се оказа, че нямало място, където да те учат на такова нещо. Много малко в света били тези дето имали такива умения и се водят „екстрасенси”, а пък от тях още по-малко били тези, на които можело да се има някакво, макар и под съмнение, доверие.
    Моментално в мен се появи въпроса: Добре де, щом няма таквиз люде дето да четат подробните предписания за всички, как така повечето знаят, че не им е писано?
    Разсъждавайки малко над този въпрос и тръгвайки по пътя на логиката, стигнах до извода, че „не ми е писано”, „така е писано”, каквото е писано” и други подобни е равно на „не искам” (бла бла = не искам).

    Често хората пропускат най-добрите си възможности, само защото се предават на предразсъдъка: „ако е писано ще стане”. Няма такова нещо! Дори всеки човек да има предначертана съдба, тя не е нищо повече от чисто бял лист хартия. Сигурно съдбата предоставя на всеки различни средства за рисуване и писане, на отреденото от нея пано. Сигурно това пространство за творене е ограничено от нея, но със сигурност не е запълнено от нея. Всеки сам е творец на собствения си живот. Всеки сам украсява и развива собствената си съдба. Всеки сам решава дали ще ползва всички цветни флумастри, моливи и бой предоставени му от съдбата или ще остави листа си празен. Всеки сам избира да оцвети живота си или да го остави черно бял.

    По-добре е да се действа, па макар и да не се виждат „знаците на съдбата”. По-добре е да се съмняваш дали ще се получи нещо, отколкото въобще да не опиташ. По-добре да кажеш не искам, отколкото да използваш нелепи оправдания. Няма нищо срамно в това да не искаш нещо. Жалко е, когато не искаш нищо и се оправдаваш със съдбата и писанията, които така или иначе нямаш способност да разчиташ. Жалко е, когато наричаш собствената си неангажираност или факта, че оставяш други да управляват живота ти – съдба. Жалко е, когато избереш съществуването ти да премине в оправдания. Жалко е, но не е достойно дори за съчувствие!
    Има един стар виц, които много хубаво иронизира това мислене. В него се разказва за един човек, които всеки ден ходел пред една скулптора на Господ и се молел да спечели шестица от тотото. Всеки ден се тюхкал, как не му върви, колко е беден, колко е нещастен. Оплаквал се и продължавал да ходи да се моли за шестицата, която според него щяла да му оправи живота. Правел това в продължение на години. Накрая, на Господ му писнало и при поредната молитва се явил на стареца: „Човече, толкова години ме молиш, чух молитвите ти, искам да ти помогна, ама айде отиди, поне един фиш пусни де!”
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 17.01.2014
    Ценностите – пътят към решението




    “When your values are clear to you, making decisions becomes easier.” Roy E. Disney

    „Когато си наясно с ценностите си, вземането на решение става по-лесно.” Рой Е. Дисни



    Голяма част от хората смятат, че вземането на решение е трудно нещо. И това е така, когато не знаеш, какво искаш, не знаеш, какво цениш и нямаш ясна представа, какво е добро и какво не. Ситуацията се усложнява значително, ако през живота си си изпълнявал нечии чужди решения и изборът ти се е стеснявал до това да се правиш на жертва или да не се правиш. :)

    В действителност няма нищо по-лесно от това да вземеш решение. Трудното винаги идва след това.

    Ако имаш изградена ценностна система изборите, които правиш си идват от само себе си. Щом знаеш, какво е ценно за теб в живота, щом знаеш, какво искаш да бъдеш и да постигнеш в живота си, или поне знаеш, какво не искаш да си, тогава вземането на решение се превръща в част от малките удоволствия на живота, а не в кризисна ситуация. Изборът, личният избор, вземането на решение – това е правото и задължението, което имаме като разумни същества. Да се оставиш на течението или да оставиш нечие чуждо решение да повлияе на живота ти, това също е избор. Този избор превръща разумните същества в движима собственост. Вещ в ръцете на някой друг, а вещите имат цена, можеш да си ги платиш, но нямат стойност. И тук изборът се опростява още повече: да бъдеш човек или да бъдеш вещ! :)

    Да си Човек е доста трудно в днешно време. И все пак, когато направиш този избор остава да изчистиш ценностите си и посредством тях да придадеш стойност на живота си! Стойността носи щастието на човека! :)
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 26.01.2014
    За "Така ми е било писано"

    От доста време се чудя как да напиша това което искам по тази тема, може би защото всичко се обяснява във втория пост - за ценностите. Това изграждане на ценностната система е един постепенен процес, който е с различна продължителност, за различните хора, а при повечето от нас си остава все така недовършена, до края на земния ни път. За това някои решения които си взел, и осъществил с доста усилия и жертви от твоя страна, след като ги погледнеш от разстоянието на годините, виждаш празната суета водила те през това време. А когато за да постигнеш целта си трябва да прегазиш съдбите особено на близките около теб хора, по-добре го остави за "когато ти се дава", или това е когато си сложил още една тухличка в безкрайната стена на своята съвест. Тогава когато преди да започнеш нещо се питаш, не - как да го направя, а - дали няма да навредя на някого с действията си, искам ли с мен да се отнасят така както го правя аз, тогава няма да има "не стана- така ми е било писано" , защото всички действия ще са ти верни.
  • Atanaskaann701 (BG1)Atanaskaann701 (BG1) Публикации: 605
    редактирано 26.01.2014
    Хората имат един голям проблем и той се нарича ЕГО. Когато го оставиш да порасне повече от теб самия губиш реална представа за живота, за света около себе си, за себе си... За да не се случи това човек трябва да следва някои висши ценности, в които се крие пътят към осмислянето на съществуването. Ето кои са те според тибетският учител Атиша... „Най-висшето постижение е себеотрицанието"
    Ако успееш да се извисиш отвъд Егото си, ще откриеш истинският смисъл на това да се родиш сред милиарди други същества като теб и не като теб. А той е да помагаш на другите безкористно, да ги разбираш и да се осъществяваш чрез тях. „Най-висшето достойнство е самообладанието"
    Запазиш ли спокойствие и трезва мисъл в трудни ситуации, успееш ли да удържиш гнева и обидата, които идват от твърде високото ти Его, то ти вече си победител. Защото само тогава можеш да разбереш другите, да им въздействаш, да бъдеш ментор и да промениш живота им към по-добро. "Най-висшето качество е стремежа да служиш на другите"
    Добрият мениджър, лидер, водач е този, който умее да служи на своите хора и така съумява да ги напътства. Човек, който отказва да се вслуша в другите, да се опита да ги разбере и налага своето „най-правилно“ мнение е нищо друго освен заблуден егоист без покритие. "Най-висшето правило е да поддържаш съзнанието си ясно"
    Не вярвай на никого, не вярвай на нищо, не вярвай дори на себе си... Но! Слушай, гледай, преценявай и анализирай. Само така можеш да стигнеш до чистата истина, само така можеш да бъдеш обективен и да не се оставяш да бъдеш воден от заблуди. "Най-висшето лекарство е празнотата"
    За да се излекуваш и да започнеш наново, трябва да започнеш начисто. Освободи се от всичко, което ти пречи и те тегли назад, прочисти ума и съзнанието си и си позволи да се преродиш в своето ново АЗ.

    Всеки вярва в някакви ценности, всеки има нужда да вярва в нещо. Но най-важното е то да ти отваря очите към самоусъвършенстването и израстването. Както е с повелите на тибетският учител Атиша. Ето и втората част от тях... „Най-висшето дело е да не се съобразяваш със земните пътища" Ако позволиш водещата сила в живота ти да бъдат земните блага, то си изгубен в нищото. Преходните неща нямат истинска стойност. Истинската стойност се определя от следите, които можеш да оставиш след себе си. А това можеш да постигнеш само, ако израснеш ментално, ако надраснеш себе си и започнеш да се реализираш чрез доброто, което оставяш у другите, ако разбереш, че земните пътища и земните блага ни помагат само да съществуваме. Те са просто необходимост. Това, което ни помага да Живеем, е отвъд практичното и прагматичното. "Най-висшата магия е да преобръщаш страстите." Страстта е водеща сила в живота, но трябва да се научиш да я укротиш, да я обуздаеш и да я впрегнеш в нещо градивно. Ако откриеш начин да използваш своите страсти в усъвършенстване на себе си и света около себе си, ти вече си велик. Ако съумееш да превърнеш болката в съграждаща сила, ти си велик. Защото си успял да преобърнеш най-първичната емоция – страстта, в най-висшата – Любовта. "Най-висшата щедрост е непривързаността." Когато си привързан, но не и вързан към нещо или някого, ти се раздаваш истински – от душа и сърце. А това е най-щедрият подарък, който може да направи един човек. "Най-висшата доброта е спокойният ум" Негативните емоции пречат на ума да разсъждава трезво, а от там на делата ни да следват положителна цел. Тази лоша енергия винаги ще я има, въпросът е дали човек ще се научи да не я приема лично и да не я допуска в себе си. Още по-важното е да се научи да вижда положителното дори и в негативното. Така умът и съзнанието му ще бъдат спокойни да следват пътят към доброто „стечение“ на обстоятелствата.

    „Най-висшето търпение е смирението" Да си градивно търпелив означава да си дадеш сметка какво зависи от теб и какво не. Не можеш да решаваш вместо другите, но можеш да им помогнеш със знанията и опита си да вземат решение. Не можеш да определяш стеченията на обстоятелствата, но можеш да ги приемеш и да вземеш решение как да действаш на базата на тях. Не можеш да контролираш всичко, но можеш да контролираш себе си – да се научиш да приемаш фактите, да си дадеш времето и да възпиташ у себе си търпението, с които да изпълниш целта си. "Най-висшето усилие не е обусловено от резултатите" Да се бориш за някакви резултати е лесно. И преходно, и нищожно. Да продължаваш да се бориш за мечта, цел, въпреки резултатите, е велико. "Най-висшата медитация е да оставиш нещата на собствения им ход" Когато се отпуснеш по течението на живота и се оставиш той да те напътства, ти прегръщаш съдбата си. Не става дума да изпадаш в апатия, а да се отпуснеш. Дръж очите си отворени по време на това пътуване, дръж сетива си готови да приемат всеки негов дар и ще изживееш живота си пълноценно. Защото плановете рядко се случват така, както очакваме. Истинският живот е в това какво правим, докато кроим тези планове. "Най-висшата мъдрост е да съзираш отвъд видимото" Малкият Принц го е казал: „Истински се вижда само със сърцето“! Никога не допускайте на „очевидните“ неща да ви заблуждават. Надникнете отвъд фактите, отвъд изводите, констатациите и очакванията. Позволете си да виждате, а не просто да гледате.
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 28.01.2014
    За игралите други игри, тия безсмислени ъпдейти и тежки бъгове,са ясен признак за изчерпване на играта, изглежда трябва де се смени нещо, там горе,по върховете. Когато критикувам промените, това е защото играта много ми харесва, и не мога да гледам как се съсипва.
    Другия въпрос който се разисква е, дали може да се играе без влагане на реални пари - да може, без стотинка даже, но това важи за соло играч, ако си в СИ, което е най-приятното нещо в тази игра, без злато не можеш да си развиваш СИ, и оставаш да тъпчеш на едно място, а като няма развитие и обща отборна работа, няма какво да ви сплотява. За да си разширяваш СИ, ти иска много злато, не зная другите, но за 10 ниво наети работници за да стане фермата ви с 25 човека иска 15 800 злато, за 15 не ми се мисли, и ако кажете, че това се събира от златото което пуска играта, едва ли някой ще ви повярва, поне аз не.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 28.01.2014
    Какво е егото

    Какво е егото
    Първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е какво представлява егото. Ражда се дете. Детето е родено без никакви познания, никакво съзнание за себе си. И първото нещо, което осъзнава, е не себе си, първото нещо, което осъзнава са другите. Това е естествено, защото отваря очи, ръцете докосват другите, ушите слушат другите, езикът вкусва храните и носа подушва средата. Всички сетива се отварят навън.

    Какво означава раждането. Раждането означава да идване на този свят, външния свят. Така че, когато се роди дете, то е родено в този свят. То отваря очи, вижда другите. "Други" означава вас. То става наясно на първо място с майката. След това, постепенно, става наясно със собственото си тяло. Това също е друго нещо, което принадлежи на света. То е гладно и то чувства тялото, когато нуждата му е удовлетворена, то забравя тялото.

    Това е начина по който детето расте. Първо той става наясно с вас, другите, а след това и от в разлика от вас, то става наясно със себе си.

    Това осъзнаване е отразено осъзнаване. То не е наясно кой е той. То е просто знае майката и това, което тя мисли за него. Ако тя се усмихва, ако оценява на детето, ако казва, "Ти си красив", ако тя го прегръща и целува, детето се чувства добре за себе си. Тук се ражда егото.

    Чрез признателност, любов, грижа, детето чувства, че е добро, чувства, че е ценено, че има някакво значение.

    Ражда се центърът.

    Но този център е отразен център. Той не е истинското му същество. Той не знае кой е той, той просто знае, какво мислят другите за него. И това е егото: размисъл, какво мислят другите. Ако никой не мисли, че е от някаква полза, никой не го оценява, никой не се усмихва, тогава пак се ражда его: болно его, тъжен, отхвърлен, като рана, чувство за малоценност, безполезно. Това също е егото. Това също е отражение.

    Първо е майката - тя образува света в началото. След това и други се присъединяват към майката и светът продължава да расте. И колкото повече расте, толкова по-сложно става егото, защото мнението на много други отразяват света.

    Егото е натрупващо явление, продукт от живота с другите. Ако детето живее напълно само, в него никога няма да порасте его. Но това няма да помогне. То ще остане като животно. Това не означава, че то ще опознае реално себе си.

    Истината може да бъде позната само чрез лъжата, така че егото е необходимо. Човек трябва да мине през него. Това е дисциплина. Реалното може да бъде познат само чрез илюзията. Вие не можете да познаете истината директно. Първо трябва да знаете това, което не е вярно. Първо, трябва да срещнете измамното. Чрез тази среща вие сте в състояние да познаете истината. Ако разпознаете фалшивото като фалшиво, истината ще изгрее във вас.

    Егото е необходимо, то е една обществена потребност, то е социален продукт. Общество означава всичко, което е около вас - не вие, а всичко, което е около вас. Всичко минус вас - това е обществото. И всеки ви влияе. Вие ще отидете на училище и учителят ще се повлияе на това кой сте. Вие ще бъдете в приятелство с други деца и те ще повлияят кой сте. Малко по малко, всичко се добавя към егото, и всеки се опитва да го променят по такъв начин, че да не се превърнете в проблем за обществото.

    Те не са свързнани с вас.

    Те са свързани с обществото.

    Обществото се отнася към себе си, и така трябва да бъде.

    Те не са загрижени, че трябва да осъзнаете себе си. Те са загрижени, вие да бъдете в ефективна част в механизма на обществото. Вие следва да се впишете в модела. Така те се опитват да ви дадат едно его, което се вписва с обществото. Те ви учат на морал. Моралът означава, да ви дадат его, което ще се впише в обществото. Ако сте неморални, винаги ще се несретник по един или друг начин. Ето защо ние поставяме престъпници в затворите - не защото те са направили нещо нередно, не защото пускането им в затвора, ще се подобрят, не. Те просто не се вписват. Те са размирника. Те имат някои видове его, на които обществото не одобрява. Ако обществото одобрява, всичко е добро.

    Един човек убива някого - той е убиец.

    И същия човек по време на война убива хиляди - той се превръща в голям герой. Обществото не е притеснявано от убийство, но убийството трябва да е дадено за обществото - тогава то е добро. Обществото не се интересува за морала.

    Моралът означава само, че вие трябва да се вписвате с обществото.

    Ако обществото е във война, тагава морала се променя.

    Ако обществото е в мир, тогава има различен морал.

    Така че вие имате два центъра. Един център, с който идвате, който е вашата същност. Това е самия себе си. А другият център, който се създава от обществото, е егото. То е нещо фалшиво - и това е много голяма заблуда. Чрез егото обществото ви контролира. Вие трябва да се държите по определен начин, защото само тогава обществото ви цени. Трябва да ходите по определен начин, вие трябва да се смеете по определен начин, трябва да спазвате определени обноски, морал, код. Само тогава обществото ще ви цени, и ако това не стане, егото ви ще се разклати. А когато егото се клати, вие не знаете къде се намирате, кои сте.

    Другите са ви дали тази идея.

    Тази идея е егото.

    Опитайте се да го разберете, толкова дълбоко, колкото е възможно, защото това трябва да бъде изхвърлено. Ако не го изхвърлите, никога няма да може да достигнете до себе си. Защото вие сте пристрастени към его-центъра, не можете да мърдате, и не можете да погледнете в себе си.

    И помнете, ще има преходен период, когато егото ще бъде разбито, когато вие няма да знаете кой сте, няма да знаете къде отивате и всички граници ще се стопят.

    Вие просто ще бъдат объркани, в хаос.

    Заради този хаос, се страхувате да загубите егото. Но така трябва да бъде. Човек трябва да мине през хаоса, преди един достигне до себе си.

    И ако сте дръзки, този период ще бъде кратък.

    Ако се страхувате, и отново паднете в егото, и отново започнете да го изграждате, тогава това може да продължи, много дълго, много животи могат да бъдат пропилени.

    Едно малко дете е на посещение в неговите баба и дядо. То е само на четири години. През нощта, когато бабата го слага да спи, то изведнъж започва да плаче и казва: "Искам да се прибера вкъщи, страх ме е тъмнината." Но бабата каза: "Много добре знам, че у вас също така спиш в тъмното, никога не сам виждала пусната светлина. Така че, защо се страхуш тук?" Момчето казва: "Да, така е, но това вкъщи е моята тъмнина." Тази тъмнина е напълно непозната.

    Дори и с тъмнината се чувствате "Това е мое."

    Отвън - неизвестна тъмнина.

    С егото чувствате "Това е моята тъмнина."

    Тя може да бъде неприятна, може да създава много мъка, но все пак е моя. Нещо за което да се държим, в което вкопчим, нещо под краката ни, ние не сме във вакуум, не сме в празнотата. Вие може да бъдете нещастни, но най-малкото СТЕ. Дори и нещастни, имате усещане за "Аз съм". При отделянето от него, страха надделява, започнете да чувствате страх от неизвестнота тъмнина и хаос - защото обществото е успяло да изчистите една малка част от вашата същност.

    Това е просто като да отидеш в една гора. Вие правите малко почистване, изчиствате малко земя, правите ограда, правите малка колиба, правите малка градина, тревна площ, и сте добре. Отвъд оградата е гората, дивата природа. Тук всичко е наред, вие сте планирали всичко. Точно така се е случило.

    Общество е прави малко почистване на вашето съзнание. То почиства само една малка част, напълно и я окопава. Всичко е добре там. Това е, което правят всички университети. Цялата култура и положение е просто за да изчисти една част, така че да се чувствате като у дома си там.

    И тогава започвате да се страхувате.

    Отвъд оградата е опасно.

    Отвъд оградата в която сте, както и в рамките на оградата в която сте - и вашият съзнателен ум е само една малка част, от цялото ви същество. Останалото чака в тъмнината. И там някъде се крие истинската ви същност.

    Човек трябва да бъде смел, храбър.

    Човек трябва да направи крачка в неизвестното.

    За известно време всички граници ще бъдат загубени.

    За известно време ще се чувствате замаяни.

    За известно време ще се чувствате много изплашени и ще треперите, все едно, че току що сте преживели например земетресение. Ако сте достатъчно смели да не се върнете назад и да не попаднете отново в капана на егото си и продължите напред ще откриете, че има скрит център вътре във вас, който сте носили в продължение на много животи.

    Това е вашата душа, която носите в себе си.

    Веднъж след като откриете това всичко се променя и се подрежда по нов начин. Но сега това не се прави от обществото. Сега всичко се превръща в космос, а не в хаос, настъпва новият ред.

    Но това вече не е нов ред на обществото – това е самата цел на съществуването ни.

    Това е което Буда нарича „Dhamma", Лао Дзъ го нарича „Тао", а Хераклит „Логос". То не е направено от човека. То е самата цел на съществуването. Когато го осъзнаете внезапно всичко ще стане красиво, за първи път наистина красиво, защото нещата направени от човека не могат да бъдат красиви. Най-много може да се скрие грозотата в тях, това е всичко. Можете да ги украсявате и моделирате, но те никога няма да бъдат красиви.

    Разликата е същата като например разликата между истинско цвете и пластмасово или хартиено такова. Егото е пластмасовото цвете, то е мъртво. То просто изглежда като цвете, но не е цвете. То дори не може да се нарече цвете. Дори лингвистично погледнато наричането му като цвете е грешно, защото цветето е нещо което цъфти, разцъфва. А това пластмасово нещо е мъртво. В него няма никакъв живот.

    Вие имате център на цъфтежа във вас самите. Ето защо на изток го наричат Лотус, за да символизират цъфтежа. Наричат го хилядоцветният лотус. Хиляда означава безкрайно много венчелистчета. Той продължава на цъфти, никога не спира, никога не умира.

    Но вие сте доволни от пластмасовото си его.

    Има няколко причини, поради които сте доволни. При мъртвите неща има много удобства. Едното е, че мъртвото нещо никога не умира. Не може – защото никога не е било живо. За това за някои пластмасовите цветя са добър вариант. Те са постоянно, не са вечни, но са постоянни.

    Истинското цвете навън в градината е вечно, но не е постоянно. Вечното има свой собствен начин да бъде вечно. Начинът на вечното е да се роди отново и отново и да умре. Чрез смъртта то се освежава и се подмладява.

    За нас изглежда, че цветето е умряло, но то никога не умира.

    То просто сменя тялото си, за да е винаги свежо.

    Напуска старото тяло и влиза в ново тяло. Цъфти някъде другаде.

    Но ние не можем да видим приемствеността, защото тя е невидима. Ние виждаме само едно цвете, след това друго цвете. Никога няма да видим приемствеността между тях.

    Това е същото цвете, което е разцъфтяло вчера.

    Същото слънце, но в различно облекло.

    Егото има определено качество – то е мъртво, то е пластмаса. Освен това е много лесно да го получиш, защото другите ти го дават. Вие се нуждаете от него, но не го търсите, търсенето не участва тук. Именно заради това докато не станете изследовател на непознатото, вие няма да се изградите като личност. Ще си останете просто част от тълпата. Вие сте просто една тълпа.

    Когато не разполагате с истинска същност, как можете да имате своята индивидуалност.

    Егото не е индивидуалност. Егото е социален феномен. То е обществото, това не сте вие. Но то ви дава функция в обществото, йерархия в обществото. И ако останете доволни от егото ще пропуснете възможността за намиране на себе си.

    Това е причината поради която сте толкова нещастни.

    С пластмасов живот как можете да бъдете щастливи?

    С фалшив живот как можете да бъдете във възторг и щастливи? И тогава това его създава много нещастия, милиони нещастия.

    Не можете да виждате, защото сте в собствената си тъмнина. Вие сте настроени към егото си.

    Забелязали ли сте, че всички видове нещастие са свързани с егото? То не може да ви направи блаженни, то може да ви направи нещастни.

    Егото е ад!

    Всеки път когато страдате се постарайте да анализирате източника на проблемите си и ще разберете, че егото стои в дъното на проблемите ви.

    Вие сте егоист, тъй като всеки е. Някои са много леки, само на повърхността на егото и не са толкова трудни. Някои са много дълбоко вкоренени, и точно те са истинските проблемо.

    Егото ви постоянно влиза в конфликт с другите, защото всяко его е много несигурно за себе си. Така и трябва да бъде, защото е нещо фалшиво. Когато нямате нещо, но си мислите, че то е там несъмнено ще възникне проблем.

    Ако някой каже: "Няма нищо" веднага ще започне борбата, защото вие също ще се чувствате сякаш няма нищо. Другият ви кара да осъзнаете с факта.

    Егото е фалшиво, то е нищо.

    Вие също го знаете.

    Как може да пропуснете да не знаете това? Невъзможно е! Съзнателно същество как може да не знае, че това его е нещо измамно. И тогава другите казват, че няма нищо и всеки път когато го чуете, сякаш ви бъркат в раната, защото те казват истината, а нищо не удря по-здраво от истината.

    Трябва да се защитавате, защото ако не заемете отбранителна позиция къде ще бъдете след това?

    Ще бъдете изгубен.

    Идентичността ви ще бъде разбита.

    Затова трябва да се защитавате и да се борите, това е сблъсъкът.

    Един човек, който е достигнал до себе си, до своята същност, никога не е в сблъсък. Други могат да се опитат да влезнат в конфликт с него, но той никога не е в конфликт с никого.

    Случило се, че един Дзен учител си пресичал улицата. Друг човек бягайки минал покрай него и го ударил силно. Учителят паднал на земята. После се изправил и продължил да върви в същата посока без дори да се обърне назад.

    Тогава ученикът, който придружавал своя учител шокиран от случилото се казал: "Кой е този човек? Какво е това? Ако човек живее по такъв начин, тогава всеки може да дойде и да ви убие. А вие дори не се обърнахте да видите кой и защо направи това."

    Учителят му отвърнал: "Това е негов проблем, не мой."

    Ако се сблъскате с просветен човек това е ваш проблем, а не негов. Ако сте наранен след този сблъсък това отново си е ваш проблем. Той не може да ви нарани. Това е като да се блъскате в стена, вие ще бъдете наранен, но стената не ви е наранила.

    Егото винаги е гладно за проблеми. Защо ли? Ами защото ако никой не ви обръща внимание егото се чувства гладно.

    То живее благодарение на вниманието.

    Дори когато някой се бори или разгневи на вас това също е добре за егото ви, защото най-малкото ви се отделя внимание. Ако някой ви обича това е добре. Ако некой не ви обича гневът му също е от полза за егото. Поне ви се обръща внимание. Но ако никой не ви обръща внимание и не мисли, че сте някой важен и изключителен, тогава как ще храните егото си?

    Вниманието на другите е необходимо.

    По много начини вие привличате вниманието на другите: обличате се по определен начин, опитвате се да изглеждате красиви, начина ви на поведение, ставате много учтиви, променяте се. Когато почувствате какъв тип ситуация е на лице, можете веднага да се променяте, така че хората да обръщат внимание на вас.

    Това си е чиста просия.

    Истинският просяк иска и изисква внимание. Истинският човек е този който живее в себе си, открил е себе си и не зависи от никой друг.

    Ако жена ви избяга, разведе се с вас и отиде при някой друг вие сте напълно разбит, защото до сега тя ви е обръщала внимание, грижа, любов, помагайки ви да си мислите, че сте били някой. Изведнъж цялата ваша империя се губи, просто се разбива. Започвате да си мислите за самоубийство. Защо? Защо ако жена ви ви напусне трябва да се самоубивате? Защо ако мъжа ви ви напусне трябва да се самоубивате. Защото такива хора нямат свой собствен център. Съпругата ви дава центъра, съпруга ви дава центъра.

    Това е начина по който хората съществуват. По този начин хората стават зависими от други хора. Това е много дълбоко робство. Егото трябва да бъде роб. То зависи от другите. И само хората, които са преборили егото за първи път се превръщат в учители. Те повече не са роби. Опитайте се да разберете това.

    Почнете да се оглеждате за егото не в другите, защото това не е ваша работа, а във вас самите. Когато се почувствате нещастни веднага затворете очи и се опитайте да разберете от къде идва това нещастие и винаги ще установявате, че това идва от фалшивия център на егото, който се блъска с някой.

    Очаквали сте нещо, но то не се е случило.

    Очаквали сте нещо, а точно обратното се е случило, егото ви се клати и вие се чувствате нещастен. Запомнете, когато сте нещастни, опитайте се да разберете защо се чувствате така.

    Причините не са извън вас. Основната причина е във нас самите, но ние винаги се оглеждаме навън и си задаваме въпроси като:

    Кой ме прави нещастен?

    Кой е причината за моя гняв?

    Кой е причината за моята мъка?

    Ако гледате само навън вие ще го пропуснете.

    Просто затворете очи и винаги гледайте навътре.

    Източникът на цялото нещастие, гняв и мъка се крие във вас, във вашето его.

    Не можете да се оттървете от него.

    Ако се опитате да го направите, ще стигнете до ситуация, в която егото ви казва: "Аз станах скромен."

    Не се опитвайте да бъдете скромни. Това също е скрито его, но не е мъртво.

    Не се опитвайте да бъдете скромни.

    Никой не може да опита да бъде смирен и никой не може да създаде смирение с каквото и да е собствено усилие. Когато се оттървете от егото, смирението идва при вас. Това не е творение. Това е сянка на реалния център.

    Скромният човек не е нито смирен, нито егоистичен.

    Той е просто прост.

    Той дори не е на янсо, че е смирен.

    Ако сте наясно, че сте смирени, значи егото ви е там.

    Погледнете скромните хора. Има милиони, които мислят, че са много скромни. Те се прекланят много ниско, но ако се вгледате внимателно в тях ще установите, че те са най-неуловимите егоисти. Смирението е източник на храна за егото им. Те си казват "Аз съм скромен" и след това те гледат и чакат да ги оцениш.

    Те искат вие да им кажете: "Вие сте наистина смирени" "Всъщност вие сте най-скромният човек в света, никой не е толкова скромен, колкото вас." Тогава вижте усмивката, която идва по лицата им.

    Какво е Егото? Егото казва: "Никой не е като мен" То се изхранва с вашето смирение "Никой не е като мен аз съм най-скромният човек.

    Това се случи веднъж:

    Един просяк се моли в джамия рано сутринта, когато е още тъмно. Това се случва на определен мюсулмански празник и просяка си казва: "Аз съм никой. Аз съм най-беден от бедните, най-големият грешник от грешниците."

    Имаше още един човек който се молеше. Той беше господарят на тази страна и до момента не знаеше, че има още някой в джамията. И тогава господарят каза:

    "Аз съм никой. Аз съм нищо. Аз съм празнота, един просяк пред вратата." Когато чул, че някой друг казвал същото нещо той казал: "Стой! Кой се опитва да ме изпревари? Как смееш да кажеш пред господаря си, че ти си нищо, когато той казва, че той е никой."

    Ето така фукционира егото. То е толкова сложно. Неговите пътища са коварни и хитри, че трябва да бъдете много бдителни и само тогава ще го видите. Не се опитвайте да бъдете смирени. Просто се опитайте да видите, че цялата мизерия и мъка идва чрез него.

    Просто гледайте! Не е нужно да я изпуснете.

    Не можете да се оттървете от него. Кой би могъл да се отърве? Тогава "Отървалият се" ще се превърне в его. То винаги се връща.

    Каквото и да правите стойте настрани от него и го наблюдавайте.

    Каквото и да правим смирение, скромност, простота, нищо няма да помогне. Само едно нещо е възможно и то е просто да гледате и да видите кой е източника на цялото нещастие. Не го казвайте. Не го повтаряйте. ГЛЕДАЙТЕ! Защото ако аз кажа, че това е източника на цялото нещастие и вие го повторите е безполезно. Трябва добре да разберете това. Когато сте нещастни просто затворете очи и не се опитвайте да търсите причините другаде. Опитайте се да разберете от къде идва нещастието.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 28.01.2014
    Идва от вашето собствено его.

    Ако постоянно чувствате и разбирате, че егото е причината за нещастието, това чувство става толкова дълбоко вкоренено във вас и един ден изведнъж ще видите, че то е изчезнало. Никой не може да го пусне, никой не може да го захвърли. Вие просто го виждате, то просто изчезва защото самото разбиране, че егото причинява нещастието е достаъчно. САМОТО РАЗБИРАНЕ ВОДИ ДО ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ЕГОТО.

    Много хора се правят на умни виждайки егото в другите. Всеки може да види егото в другия. Когато обаче стане въпрос за вашето собствено, тогава проблемите са на лице, защото не познавате територията, по която никога не сте пътували.

    Целият път към божественото трябва да премине през тази територия на егото. Лъжата трябва да бъде разбрана като лъжа. Източника на нещастие трябва да се разбира като източник на нещастие, тогава то просто изчезва.

    Когато знаеш, че е отровно то просто пада. Когато знаеш, че това е огън то ще падне. Когато знаеш, че това е ада то ще падне.

    Тогава вие никога не бихте казали "Оттървах се от егото си." Тогава просто ще се изсмеете над всичко това, че вие сте били причината за цялото си нещастие.

    В една от карикатурите на Чарли Браун той си играе с кубчета. Той стои в средата и изгражда стени около себе си. В един момент е затворен отвсякъде и започва да плаче: "Помощ, помощ."

    Той сам си е направил всичко това. Сега той е в собствения си затвор. Това е детинско, но всички ние правим същото. Вие също сте изградили стени около себе си и сега плачеш: "Помощ, помощ." Нещастието расте защото спасяваните и спасителите се намират в една и съща продупчена лодка.

    Когато една много красива жена отишла на психиатър за първи път. Психиатъра и казал: "Ела по-близо моля". Когато тя се приближила той просто скочил прегърнал я и я целунал. Жената била шокирана. Тогава психиатъра и казал: "Сега седнете. Погрижих се за моя проблем, а сега какъв е вашия?"

    Проблемът се мултиплицира, защото има много помощници, които са в същата лодка. А те искат да помагат, защото когато помогнеш на някой егото ти се чувства добре, много много добре, защото си чудесен помощник, велик гуру, майстор, който помага на толкова много хора. Колкото по-голяма е тълпата от ваши последователи, толкова по-добре се чувствате.

    Но вие сте в една и съща лодка, не можете помогнете.

    Напротив ще си навредите.

    Хората, които имат свои собствени проблеми не могат да бъдат от голяма полза. Само някой, който няма проблеми може да ви помогне. Само те имат яснотата да видят през вас. Съзнание, което няма проблеми със себе си може да ви види в детайли, вие ставате прозрачен.

    Съзнание, което няма собствени проблеми може да оглежда отвътре, затова няма проблеми да вникне дълбоко и в другите.

    На запад има много училища по психоанализа, много училища, но няма помощ, която да достига до хората, а по скоро им вреди. Защото хората, които помагат на другите, или се опитват да помагат, или се представят за помощници са в една и съща лодка с хората търсещи помощ.

    Трудно е да видите собственото си его.

    Много е лесно да видите егото на другите, но това не означава, че можете да му помогните.

    Опитайте се да видите вашето собствено его.

    Просто го гледайте.

    Не бързайте да се оттървете от него, просто го наблюдавайте. Колкото повече наблюдавате, толкова по-способни ще ставате. Така един ден вие просто ще усетите, че сте се оттървали от егото си. И когато то падне от само себе си само тогава наистина ще се освободите от него. Преждевременно това няма как да стане.

    То пада точно както едно мъртво листо.

    Дървото не прави нищо. Вятърът е този, който събаря листото. Дървото дори не е наясно, че мъртвото листо се е отделило от него. То не издава шум или някакъв друг сигнал.

    Мъртвото листо просто пада на земята, просто ей така.

    Когато вие сте достатъчно зрели и разбирате и осъзнавате, че егото е причината за цялото ви нещастие, тогава то един ден просто се откъсва от вас, също като мъртво листо.

    То се откъсва от вас и умира от само себе си. Вие не сте направили нищо, така че не можете да претендирате, че вие сте причината за това. Просто виждате и осъзнавате, че то изчезва и тогава възниква истинския център.

    И този истински център е душата, себе си, Бог, истината или както искате да го наречете.

    Той е безименен, така че всички имена са добри.

    Можете да му дадете каквото име ви харесва.

    От "Отвъд границата на ума" на Ошо
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 29.01.2014
    Она просто стоит и веселит всех) А сколько радости то у всех от неё) Вот разработчики молодцы, всех развеселили!!!!

    Само да знаете как се кефят по другите форуми...май само от Българския има критики и оплаквания.
    Дезинформация не мнение!;)

    п.п.Ентера работи, когато пишеш в малкото прозорче на чата:)
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 29.01.2014
    Искам да поздравя всички играчи, обичащи и милеещи за тази игра, че издържаха стоически както недомислиците и бъговете сътворени отгоре, така и постоянния натиск и издевателства отдолу. Браво българи!!!
  • Atanaskaann701 (BG1)Atanaskaann701 (BG1) Публикации: 605
    редактирано 30.01.2014
    [h=2]ИСКРЕН[/h]
    “... Искрени хора са ония, които са съвестни” (24,174)
    Предпочитаме да общуваме с искрени хора, защото не обичаме да ни лъжат, Искрените хора откликват с това, което носят в сърцето си, а не казват онова, което бихме искали да чуем или те смятат за целесъобразно. Никога не лъжат и не преиначават фактите. Винаги остават верни на истината – такава, каквато я познават или разбират. Дори и мнението им да се различава от нашето, те няма да ни го спестят. Предпочитат да останат верни на себе си и на своите убеждения, отколкото да замълчат или да угодят на този, с когото контактуват. Учителят Петър Дънов свързва искреността с наличието на съвест у човека. Какво означава това? Съвестта е гласът на Бога в душата на човека. А това е глас на великата, на вечната Истина. Следователно съвестният човек е предан на тази Истина и е готов да я отстоява с мисъл, слово, чувство и дело. Той не би извършил нищо, за което съвестта му да го осъди. Дори и да допусне подобна грешка, съвестта му веднага го изобличава и той се стреми час по-скоро да се коригира, да поправи стореното. Когато съвестният разговаря с някого, той се придържа към истината, защото нещо отвътре не му позволява да я изкриви или да я замести с неистина. Това означава, че той е искрен към хората. Ала първо, преди всичко останало, той е искрен към самия себе си. Не бива да бъркаме искреността с липсата на такт и деликатност или с грубостта. Вярно е, че и най-лошата истина е по-добра от най-красивата лъжа. Но искреният човек може да си остане такъв, ако му се налага да съобщи нещо твърде неприятно на някого. Той ще подбере най-подходящите думи, интонация и жестове, за да съхрани истината непокътната, но и да не нарани потърпевшия. Или поне да го нарани минимално – толкова, колкото допуска узнаването от негова страна на неприятния факт или разсъждение на искрения. Искреността, поднесена без подобна тактичност и в неподходящ момент, може да се превърне в грубост и дълбоко да уязви онзи, към когото е насочена. Искреният човек притежава чисто сърце. Той е истинен и в думите, и в постъпките си. Когато дава, дава най-доброто от себе си, без да се щади. Неизменно е готов да сподели с ближния придобитото, без да го крие само за собствени нужди. Искреността предполага придържане към един съвършен нравствен закон. А това значи, че искреният човек е с висок морал. Неговата искреност е неделима част от достойнството му. Същевременно той съумява да щади и достойнството на околните, независимо че винаги е истинен към тях. Когато искреният извърши нещо нередно (съзнателно или в повечето случаи – несъзнателно), той е готов да поеме своята отговорност. Не се старае да я прехвърли на някой друг. Осъзнал вината си, той извършва всичко необходимо, за да компенсира последствията от стореното. Само искреността позволява да продължиш да вървиш по духовния Път, когато си тръгнал по него!
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 06.02.2014
    Ето още нещо, което също обяснява случващото се с нас, и около нас:)

    http://www.tialoto.bg/a/65-jivotat/34681-nai-chestite-bagove-v-choveshkiia-harduer/
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 07.02.2014
    ФОРУМ СБОГОМ!
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 24.02.2014
    "Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат… Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е... Ритнаха ме... Полетях малко... Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка... Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц. А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в... Смисъла на живота си. Да... И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж... Време ми е... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня."
  • nadi_mnadi_m Публикации: 55
    редактирано 24.02.2014
    Хареса ми много!Този откъс откъде е?
  • baba50 (BG1)baba50 (BG1) Публикации: 473
    редактирано 24.02.2014
    Да, хубав цитат!
    Дано всеки се замисли....Готови ли сме да прегърнем себеподобни????
    На кое животно приличаме????
    И ако искаме нещо...даваме ли изобщо нещо на някой....опитваме ли се поне да разберем ближния, дали го уважаваме, обичаме, ценим?!....или просто изискваме към нас да са такива другите????!
  • throne (BG1)throne (BG1) BG1 Публикации: 262
    редактирано 24.02.2014
    hotwind написа: »
    ФОРУМ СБОГОМ!

    Добре дошъл отново.
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 24.02.2014
    throne написа: »
    Добре дошъл отново.

    Тц, "ан пасан"
  • КМЕТИЦА (BG1)КМЕТИЦА (BG1) Публикации: 471
    редактирано 24.02.2014
    Много точна тема поучителна ,но не комерсиална веднага ми дойде страхотна идея публикувай книга с емоцията преживяна в big farm и твоят опит с играчите и ще спечелиш и някой лев .
  • melek833 (BG1)melek833 (BG1) Публикации: 197
    редактирано 24.02.2014
    Страхотно!!!
    Живота доста често ни ритва и като се приземим не помним нищо.
  • КМЕТИЦА (BG1)КМЕТИЦА (BG1) Публикации: 471
    редактирано 24.02.2014
    Да паднал съм на главата си добре че косата омекоти ударът.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 24.02.2014
    КМЕТИЦА написа: »
    Да паднал съм на главата си добре че косата омекоти ударът.

    Паданията и ударите са част от процеса, съпътстващ растежа - някои хора чакат цял живот за да си паднат на главите :cool:
  • КМЕТИЦА (BG1)КМЕТИЦА (BG1) Публикации: 471
    редактирано 24.02.2014
    Тая тема е много интелектуална за мене а и нали паднах на главата си и цицина даже ми излезе сега компреси си слагам и сълзи роня ,ама за каузата и с таралеж ще се прегърна обаче да взема да изпусна таралежа и той да се скрие в колибата на кучето ,сега горкото не може да си легне само подаръци ми носи .
  • hotwindhotwind Публикации: 494
    редактирано 03.03.2014
    Селянин имал старо магаре, което недовиждало. Един ден то паднало в кладенеца в двора. Животното ревало жаловито часове наред, докато селянинът се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил, че животното е старо, а кладенецът така или иначе трябвало да бъде зарит; спасяването на магарето просто не си струвало.

    Той извикал всичките си съседи да му помогнат. Всеки грабнал лопата и започнали да хвърлят пръст в кладенеца. В началото магарето осъзнало какво става и заиздавало жаловити звуци. После съвсем неочаквано, то млъкнало.

    След като дружината похвърляла известно време в пълна тишина, селянинът не издържал и погледнал в кладенеца. И се слисал от видяното. Докато пръстта падала върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Изтръсквало пръстта и стъпвало върху нея.

    Съседите на селянина продължили да сипят пръст върху животното, а то я изтръсквало от себе си и правело стъпка нагоре. Много скоро всички били удивени когато магарето изскочило от кладенеца и отпрашило в тръс!

    Извод: Животът ще ви зарива с пръст, и с какво ли още не. Номерът за излизане от кладенеца е да се отърсите от онова, което ви затрупва и да направите стъпка нагоре. Всяка наша неприятност е камък, върху който да стъпим, трамплин. Можем да излезем и от най-дълбоките кладенци, ако просто не спираме и никога не се предаваме! Отърсете се и направете стъпка нагоре.

    Помнете петте прости правила на щастието:

    1. Освободете сърцето си от омраза – Прощавайте.

    2. Освободете ума си от притеснения – Повечето никога не са основателни.

    3. Живейте просто и ценете онова, което имате.

    4. Давайте повече.

    5. Очаквайте по-малко от хората, а изисквайте повече от себе си.
  • nadi_mnadi_m Публикации: 55
    редактирано 03.03.2014
    Това,което си написал е прекрасно!Трябва по-честичко да пишеш във форума,ти напоследък се изгуби,а постовете ти винаги докосват сърцето!А КМЕТИЦА наистина е забавен/забавна.
  • BABAPlayerBABAPlayer Публикации: 30
    редактирано 03.03.2014
    hotwind написа: »
    Селянин имал старо магаре, което недовиждало. Един ден то паднало в кладенеца в двора. Животното ревало жаловито часове наред, докато селянинът се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил, че животното е старо, а кладенецът така или иначе трябвало да бъде зарит; спасяването на магарето просто не си струвало.

    Той извикал всичките си съседи да му помогнат. Всеки грабнал лопата и започнали да хвърлят пръст в кладенеца. В началото магарето осъзнало какво става и заиздавало жаловити звуци. После съвсем неочаквано, то млъкнало.

    След като дружината похвърляла известно време в пълна тишина, селянинът не издържал и погледнал в кладенеца. И се слисал от видяното. Докато пръстта падала върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Изтръсквало пръстта и стъпвало върху нея.

    Съседите на селянина продължили да сипят пръст върху животното, а то я изтръсквало от себе си и правело стъпка нагоре. Много скоро всички били удивени когато магарето изскочило от кладенеца и отпрашило в тръс!

    Извод: Животът ще ви зарива с пръст, и с какво ли още не. Номерът за излизане от кладенеца е да се отърсите от онова, което ви затрупва и да направите стъпка нагоре. Всяка наша неприятност е камък, върху който да стъпим, трамплин. Можем да излезем и от най-дълбоките кладенци, ако просто не спираме и никога не се предаваме! Отърсете се и направете стъпка нагоре.

    Помнете петте прости правила на щастието:

    1. Освободете сърцето си от омраза – Прощавайте.

    2. Освободете ума си от притеснения – Повечето никога не са основателни.

    3. Живейте просто и ценете онова, което имате.

    4. Давайте повече.

    5. Очаквайте по-малко от хората, а изисквайте повече от себе си.

    Имам някакво седмо чуство,че имаш нещо общо с КМЕТИЦА-и двамата сте доста интелигентни хора,сладкодумни сте и умеете да завладявате аудиторията.Още повече,че той/тя се появи след твоето отдръпване от форума.Подвежда ли ме чуството?
  • dani028 (BG1)dani028 (BG1) Публикации: 463
    редактирано 03.03.2014
    и на мен това ми направи впечатление, но си замълчах да не обидя някой ако съм сгре6ила,но виждам ,че и други смятат като мен
  • dogi137 (BG1)dogi137 (BG1) BG1 Публикации: 1,120
    редактирано 03.03.2014
    Ставаме трима:)

    Това, което си написал е страхотно!
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 03.03.2014
    BABAPlayer написа: »
    Имам някакво седмо чуство,че имаш нещо общо с КМЕТИЦА-и двамата сте доста интелигентни хора,сладкодумни сте и умеете да завладявате аудиторията.Още повече,че той/тя се появи след твоето отдръпване от форума.Подвежда ли ме чуството?
    Смятам, че те подвежда. Пък и той не се е отдръпнал- просто протестира мълчаливо. :rolleyes:

Оставяне на коментар

ПолучерКурсивЗачеркнатоOrdered listНеподреден списък
Емотикон
Изображение
Изравнете отлявоПодреждане в центъраПодравняване вдясноПревключете HTML изгледПревключване на цяла страницаПревключване на светлини
Пускане на изображение/файл