Начало Bulgarian Развлечение и забавление

Размисли и страсти

124»

Коментари

  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 17.03.2014
    Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

    - Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!

    - Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

    - Трите сита ли? – зачудил се човекът.

    - Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

    - Не, просто чух другите да говорят…

    - Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

    - Ами не, напротив!

    - Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

    - Хм… Всъщност – не особено.

    - Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?
  • Мила_МилушеваМила_Милушева Публикации: 102
    редактирано 18.03.2014
    Мъдрец и неговият ученик седели пред вратите на своя град и наблюдавали потока от хора, минаващи край тях. Приближил се пътешественик и попитал:
    - Що за хора живеят в този град?
    - А ти откъде идваш, там какви са хората? – отвърнал мъдрецът на въпроса с въпрос.
    - Ох, само негодници и лъжци, злобни и завистливи!
    - И тук е същото! – отсякъл мъдрецът.

    След време поспрял друг пътник и пак попитал какви са хората, които живеят в града.
    - А какви са тези там, откъдето идваш? – попитал мъдрецът.
    - Прекрасни, добри и отзивчиви! – отвърнал пътникът.
    - И тук ще намериш такива. – казал мъдрецът. Странникът отминал с усмивка, а ученикът се обърнал учуден към мъдреца:
    - Защо каза на единия, че тук живеят негодници, а на другия, че са добри хора?
    - Защото навсякъде има и добри, и лоши хора. Просто всеки намира само онова, което търси.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 18.03.2014
    За вярата на един учен...


    Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
    - Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
    Един студент се изправил и смело отвърнал:
    - Да, създадено е от Бога.
    - Значи Бог е създал всичко?
    - Да, сър - потвърдил отново студентът.
    Професорът продължил:
    - Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
    Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
    - Разбира се - самодоволно отвърнал професора.
    Студентът се изправил и попитал:
    - Професоре, а студ съществува ли?
    - Що за въпрос, разбира се че съществува! На тебе никога ли не ти е било студено?
    Студентите се засмели на въпроса на младежа, а той продължил:
    - Всъщност в съответствие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.
    Студентът продължил:
    - Професоре а тъмнина съществува ли?
    - Да, съществува.
    Студентът отвърнал:
    - Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
    Накрая студентът попитал отново професора:
    -Сър, злото съществува ли?
    Този път професорът отговорил доста по-неуверено:
    - Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
    На което студентът отвърнал:
    - Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
    Професорът мълчаливо седнал на мястото си.

    Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
  • uguotkauguotka Публикации: 1
    редактирано 18.03.2014
    За истинските хора

    Живота ни често ни вкарва във схема
    и търсим въпроси на ясни неща,
    изпадаме с болка във страшна дилема
    дали съществува или не любовта!

    Раняват ни с думи дела и гримаси
    и пак с ясен поглед и вяра вървим,
    изпили на екс своите горчиви чаши,
    от този живот - препили с пелин.

    С усмивка посрещаме укори смешни
    и даваме всичко - сърце и душа,
    прощаваме с радост чуждите грешки,
    а в своите грешки все търсим вина.

    И вярваме в силната обич, онази,
    която ни дава ефирни крила,
    в очите ни нежност струи на талази,
    и търсиме своя другар в самота.

    Орисани вечно да бродим в безкрая
    на своя копнеж за споделяни дни,
    отричащи горестно ада и рая,
    и вярващи в чисти човешки мечти.

    В милувка на длан търсим миг на взаимност,
    в прегръдка намираме своето аз,
    изваяни в искренност, пълни с невинност
    и силни във своята жажда за страст.

    И в тази борба търсим своето място
    макар да сме истински в свойте сърца
    а сметката този живот ни поднася
    и плащаме със ...самота!!



    Стефан Александров
  • Galina Todorov6Galina Todorov6 Публикации: 74
    редактирано 19.03.2014
    Болна тема за България....! а за политика-тук, не мисля че има място. Българинът е България, където и да отиде по света....!А синовете на комунистите, станаха демократи......вярно е ,нали????? За славата на страната ни от вековете и за векове ще се говори..... :) ООО, българино, поради що се срамуваш да се наречеш българин...???? Демокрацията, прогони много умове вън от България,а да не говорим за висше образование--преди и сега.......неуместно и за тази демокрация в кавички, за демографията в България.....и т.н. ЗА МЕН - БЪЛГАРИЯ Е БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ,а който живее тук, се нарича българин.... :( е не тези уж наречени ....бежанци, та така--- може да се говори много, но не и в Биг Фарм, с поздрав Г.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 19.03.2014
    Galina Todorov6 написа: »
    Болна тема за България....! а за политика-тук, не мисля че има място. Българинът е България, където и да отиде по света....!А синовете на комунистите, станаха демократи......вярно е ,нали????? За славата на страната ни от вековете и за векове ще се говори..... :) ООО, българино, поради що се срамуваш да се наречеш българин...???? Демокрацията, прогони много умове вън от България,а да не говорим за висше образование--преди и сега.......неуместно и за тази демокрация в кавички, за демографията в България.....и т.н. ЗА МЕН - БЪЛГАРИЯ Е БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ,а който живее тук, се нарича българин.... :( е не тези уж наречени ....бежанци, та така--- може да се говори много, но не и в Биг Фарм, с поздрав Г.



    http://www.youtube.com/watch?v=Zp6-9fCj1hs

    Коментара оставям на Вас - истината е , че ,,Българите,, направиха така , че Българите да избягат от държавата.

    Благодаря
  • КМЕТКМЕТ Публикации: 162
    редактирано 20.03.2014
    Каква България бе хора ?? Това е чист БУЛГАРИСТАН........държавата стана майка за ромите а мащеха за нас Българите ....нормално е да си стегнеш куфара и да си намериш ново място под слънцето . Но това е нормално защото държавата не се интересува от образованите си чеда а от крадци и мошеници .
    Който е гледал филма ХАН АСПАРУХ ще ме разбере какво искам да кажа ?
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 22.03.2014
    http://vbox7.com/play:1ed91608


    Малко от причините , че Аз се чувствам Българин :confused:
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 02.04.2014
    АЛЧНОСТ


    Алчността е универсален грях, независимо от религия, епоха и раса. Като всеки грях, тя е естествено присъща на човека и е доказателство за неговото свято несъвършенство. Алчността обаче би била невъзможна, ако нямаше неравенство, а неравенството се приема за задължителен и неизбежен резултат на прогреса - жертвите са неизбежни, за да може цялото да се развива. Следвоенната икономическа конюнктура възпита у западните общества култ към прогреса, незавизимо от социалните извращения, които той причини в глобален мащаб. Днес хората са много по-критични към безогледния успех, свръхбогатството и бруталното неравенство, в което живеем. Алчността обаче пак е тук, тя никога не е отсъствала от порочната палитра, сред която цъфти човешкото общество, само че днес тя е по-самоцелна отвсякога. Манията по Лукса, механизираната и сляпа консумацията и скотското съжителство са присъщи не на богатите, а на бедните, които упорито се самозаблуждават и наричат себе си "средни" - те са най-бедни, най-осакатени в духовен и човешки план, но и най-ценни, тъй като тяхната консуматоркса лакомия е задължителен сегмент в механизма, който прави алчността на богатите утолима. За съжаление има и едни крайно бедни буквално и болезнено бедни, за които говорим предимно статистически, глухо, дори романтично, които наистина се борят за оцеляване. При тях гладът, мизерията и нищетата не са никакво изключение, те не представляват част от катаклизъм или извънредна ситуация - те са норма. Норма, възприета, безмилостна и постоянна. Колко малко коства на малцината свръхбогати да помогнат на мнозина свръхбедни да започнат да живеят човешки и колко нормално е всеки да знае и да живее спокойно с тази абсурдна констатация - това е парадоксът на xxi в.
  • КМЕТИЦА (BG1)КМЕТИЦА (BG1) Публикации: 471
    редактирано 27.12.2014
    Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред блока, Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето, че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал, че Том не бил точно както си го е представял , а нещо доста различно . Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл – да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали . Не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради “ко ша кажат хората”. Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти знаьш ли у ъмерикъ ... койве, ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия – изапдналите – си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал, че когато си малко тъпо ......... където и да отидеш си оставаш малко тъпо ............. Това естествено леля Марчи – Стаматовата жена, не може го разбере. . Той живее като цар.

    След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там, откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал, че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща – защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието.

    Продължаване на темата Размисли и страсти в стил hotwind
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 30.12.2014
    ,, -Кой съм аз? - попитало момче един старец.
    -Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
    "Това са майка и татко" - мисли си детето.
    "Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
    "Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
    "Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
    "Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
    "Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
    "Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
    -Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

    Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг. ,,


    ,, Утре е нов ден, различен или като всички останали.... Остава ни на нас да изберем!!! Лека нощ! ,,



    Change your words.
    Change your World.
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 04.01.2015
    Учиха ме и ме научиха, че тъжни са само слабите хора. Тези, дето не умеят да се преборят със себе си, за себе си и за мечтите си. Губят често, страхуват се да влизат в битки, плашат се от болките и се ужасяват от това да не получат някоя и друга рана.

    "Юнак без рани не може" ми повтаряше често баба ми. Е, станах юнак и тялото ми се покри с рани. Битките не са ми проблем – нито моите, нито чуждите. Хвърлям се с главата напред, безразсъдно, безсмислено, понякога с ужасно глупава мотивация. Нали раните правят героя.

    Но така научих и още нещо – тъгата е плашеща, защото кой обича герои, които, от много белези, са заприличали на чудовища? Хората обръщат очи, бягат, кръстят се и неистово се молят да не ги застига същото.

    Учиха ме и аз повярвах, че от тъгата трябва да се срамуваш. Защото, какво ще кажат хората, ако те видят, че тъгуваш. Ще кажат, че нещо не сме ти дали, че не сме ти осигурили храна и дрехи. И обич. Затова за пред тях имаш всичко и можеш всичко.

    Но така научих още нещо – тъгата е самотна. Тъгата е за лична консумация. За у дома. Развързваш я, когато си ударил три ключа и я оставяш свободна само в малкото пространство на стаята. После прибираш духа ѝ в душата си и живееш така, сякаш никога не я е имало.

    Учиха ме и аз запомних, че тъгата е глупава. Умните хора умеят да подреждат живота си така, че в него да няма място за тъга. Оказах се глупава. Така и не успях да подредя живота си по конец. Конеца го използвам да вървя по него, да балансирам с последни усилия. Понякога се порязвам на него, задушавам се с него, задавям се, когато, без да искам, поглъщам власинки от него.

    И така свикнах, че тъгата боли. Боли физически. Стиска ме за гърлото, сяда на гърдите ми и ми спира дъха. И колкото по-силно ритам и удрям с юмруци, толкова по-желязна става хватката ѝ. Докато не изпадна в безсъзнание. После нищо не помня. Събуждам се опустошена, изчезнала в тъмно царство, което, неясно как, съм намерила през девет планини в десета, изплашена до смърт, гневна на себе си, отчаяна, че всичко това може да се повтори и аз отново няма да знам какво да направя.

    Защото никой не ме научи как да тъгувам. Как да бъда уязвима без това да е плашещо за мен, как да слушам тъгата, как да я разбирам, как да я освобождавам без да ме разкъсва на парчета. Как да не я отричам и да не се срамувам от нея. Как да я моля за помощ…

    На това искам да се науча. Затова сега съм я оставила да върви до мен, да влиза в душата ми, да остава в очите ми. Да ми говори. Готова съм да поживеем само двете с нея, за да се опознаем. Затова започвам от начало.

    Здравей, Тъга, казвам сe…

    Автор: Сашка Александрова
  • violeta 2181 (BG1)violeta 2181 (BG1) Публикации: 60
    редактирано 13.01.2015
    Едва започнала Перестроиката и московският завод "Москвич" фалирал.
    Купили го немците. Заложили новите чертежи и стартирали производството. Първа машина - Мерседес; втора машина - Мерцедес; трета - Мерцедес, а накрая - Москвич!
    Учудени немците решили - трябват немски машини! И стартирали производството - първа машина - Мерседес; втора машина - Мерцедес; трета - Мерцедес, а накрая - Москвич!
    Разтревожени немците решили - трябват немски специалисти! И пак стартирали производството - първа машина - Мерседес; втора машина - мерцедес; трета - Мерцедес, а накрая - Москвич!
    Изключително разтревожени немците стояли в края на поточната линия и безсилно повдигали рамене.
    Недалеч - на едно възвишение поседнали бившият директор и бившият главен конструктор на "Москвич". Инженерът казал:
    - Видяхте ли, другарю Иван Иванич, прокълнато е това място, а вие все казвахте "не можете да работите, не можете да работите"!
    Attachment not found.
  • VASI.VAS (BG1)VASI.VAS (BG1) Публикации: 124
    редактирано 15.01.2015
    " Пътят на живота за невежия е труден.
    Пътят на живота за разумния е лек.
    Разбраното противоречие на едни носи радост, а на други - скръб.
    Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота.
    Ако се радваш на това, което си разбрал, си схванал светлите му страни.

    И още нещо:

    "Човек лесно си създава приятели,без да е нужно всеки ден да бъде с тях.Когато се виждаме
    постоянно с едни и същи хора те се превръщат в част от живота ни.А когато станат част от
    живота ни,започват да искат да го променят.И ако не сме такива,каквито те искат да
    бъдем,се сърдят.Защото всички смятат,че знаят как точно да изживеем живота си."
    "Алхимикът"-Паулу Куелю

    Разликата е само в това,че тук са виртуални приятели,но принципа е същият.Извинявам се на тези,които прочетат тези думи,и се разпознаят в тях,и ми се обидят.
  • КМЕТИЦА (BG1)КМЕТИЦА (BG1) Публикации: 471
    редактирано 16.01.2015
    Тази жена е имала всичко, което е искала – любов, власт, богатство, престиж. Ако сте се чудили как някои постигат всичко това – прочетете сценария. Защото Клеопатра е ролята на Клеопатра – с помощта на добра игра тя е успяла да получи много.
    1. Умствени игри. За да не протича животът на самотек, трябва през цялото време да разигравате умствено ситуации, да измисляте интриги, да репетирате диалози, да пресмятате ходове. Пътят на Клеопатра до престола, който заела на 18 години е сложна система от ходове, замислени предварително. Пътят й към любовта, към зачеването на първия син – Цезарион, също е плод на умствена игра. Според правилата на династията Клеопатра е трябвало да стане жена на собствения си по-малък брат. И тя станала, но формално. Фактически тя “изчислила” за себе си най-добрия мъж от всички налични – Цезар. Клеопатра измислила план как да го завоюва, как да се срещне с него, минавайки през неприятелски кордони, как мигновено да го прелъсти. И ето, че тя се появила за първи път през Цезар, размотавайки се от килим, който слугите му донесли и поставили в краката му. Това било и начин за маскировка, за да се добере до него, и необикновена шега – най-богатата и знатна царица изведнъж се появява от праха. Такава жена и с такова чувство за хумор разглезеният император не бил имал до този момент - и той не устоял.
    2. Любовни игри. За да бъде задържан мъжът, той трябва ежедневно да бъде удивляван и заинтригуван. Цезар, много изкушаван в сексуален аспект, било невъзможно да бъде вързан “за една пола” дълго време. А Клеопатра не блестяла с красота (противно на разпространения мит за хубостта й, създаден от римляните, тъй като не можели да се примирят, че избраницата на най-великия мъж на света е грозна). Нейният портрет: хлътнали очи, орлов нос като клюн, изпъкнала брадичка. Разбира се, Клеопатра – като всяка жена от Изтока – е знаела много еротични похвати, но не те били основния магнит, с който привличала.Коя е тя?
  • ivanfudulski (BG1)ivanfudulski (BG1) BG1 Публикации: 381
    редактирано 16.02.2015
    КМЕТИЦА написа: »
    Тази жена е имала всичко, което е искала – любов, власт, богатство, престиж. Ако сте се чудили как някои постигат всичко това – прочетете сценария. Защото Клеопатра е ролята на Клеопатра – с помощта на добра игра тя е успяла да получи много.
    1. Умствени игри. За да не протича животът на самотек, трябва през цялото време да разигравате умствено ситуации, да измисляте интриги, да репетирате диалози, да пресмятате ходове. Пътят на Клеопатра до престола, който заела на 18 години е сложна система от ходове, замислени предварително. Пътят й към любовта, към зачеването на първия син – Цезарион, също е плод на умствена игра. Според правилата на династията Клеопатра е трябвало да стане жена на собствения си по-малък брат. И тя станала, но формално. Фактически тя “изчислила” за себе си най-добрия мъж от всички налични – Цезар. Клеопатра измислила план как да го завоюва, как да се срещне с него, минавайки през неприятелски кордони, как мигновено да го прелъсти. И ето, че тя се появила за първи път през Цезар, размотавайки се от килим, който слугите му донесли и поставили в краката му. Това било и начин за маскировка, за да се добере до него, и необикновена шега – най-богатата и знатна царица изведнъж се появява от праха. Такава жена и с такова чувство за хумор разглезеният император не бил имал до този момент - и той не устоял.
    2. Любовни игри. За да бъде задържан мъжът, той трябва ежедневно да бъде удивляван и заинтригуван. Цезар, много изкушаван в сексуален аспект, било невъзможно да бъде вързан “за една пола” дълго време. А Клеопатра не блестяла с красота (противно на разпространения мит за хубостта й, създаден от римляните, тъй като не можели да се примирят, че избраницата на най-великия мъж на света е грозна). Нейният портрет: хлътнали очи, орлов нос като клюн, изпъкнала брадичка. Разбира се, Клеопатра – като всяка жена от Изтока – е знаела много еротични похвати, но не те били основния магнит, с който привличала.Коя е тя?

    ... да разсмива Цезар както никой друг. И да го заинтригува. Когато Цезар бил нужен в Рим, египтянката го увлякла на съвместно пътешествие по Нил. Как? Тя поставила загадки, на които нямало отговор: от къде извира Нил и в какво се състои механизма на неговото пълноводие? И Цезар се поддал отново.
  • veesskoo (BG1)veesskoo (BG1) Публикации: 265
    редактирано 03.03.2015
    Аз молих живота за сили, животът ми даде трудности, за да ме направи силен.Аз молих за мъдрост…, а даде проблеми за разрешаване.Аз молих за богатства животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.Аз молих да мога да летя, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.Аз молих за блага а животът ми даде възможности. Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.
  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36
    редактирано 19.04.2015
    ЗАЩО МЪЛЧИШ, ЛЮБОВ!

    Защо мълчиш, любов?
    И в тъмното защо се криеш?
    Пътека ти показах, но уви
    отново мълчаливо ме убиваш.

    Върви към светлината. В мойта длан
    си почини. Аз търся те с години.
    В сърцето ми съм построила храм
    за теб, любов, така недостижима.

    Какво не сторих да те видя пак.
    Отрекох се от себе си, от хляба.
    Така се лутам в този черен мрак.
    Покажи ми светлина дори и слаба.

    Не карай пак сърцето ми да спре,
    душата ми във мъка да се дави,
    Ще спра да дишам, ако нямам теб.
    Във гроба ме хвърли, за да не страдам.

    Съжалявам,но не пише кой е автора
  • SystemSystem Публикации: 106,969
    редактирано 24.05.2015
    ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Е НАЙ БОГАТ И ЦВЕТИСТ?
    1.Няма друг език,в който има четири степени на сравнение.На български има-''далече'',''по-далече'','' най-далече'','' на майната си''.
    2.Няма език, в който да има минало незапомнено време.На български има-''бил съм се напил''.
    3.В друг език няма бъдеще евентуално време в миналото.Ние имаме-''щял съм бил да работя''.
    4.Ние имаме най много начини да кажеш ''не знам''-''казва ли ти някой'', ''а сега де'' и т.н.
    5.Няма друг език в който има дума,която да замести всяка друга дума.В българския има-''такова''
    .:):):):):)!ЧЕСТИТ 24-МАЙ!!!!:):):):)
  • Stefany6 (BG1)Stefany6 (BG1) BG1 Публикации: 172
    редактирано 25.05.2015
    Това беше забавно! Почувствах прилив на национална гордост.Ето една положителна наша черта.Умеем да се шегуваме със себе си.Не сме студенокръвна нация от глътнали бастуни аристократи.Браво Румене,разсмя ме рано,рано.;) Честит празник и от мен,макар и със закъснение!
  • SystemSystem Публикации: 106,969
    редактирано 25.05.2015
    Принадлежа от онова поколение,което чертаеше полета в тетрадките!!!
    И търсихме петото листенце на люляковия цвят за щастие!
    Имали ли сте шнур свързващ двете ви ръкавички?
    Когато са ви свършвали парите късали ли сте нови от дърветата?
    А правили ли сте къщи под масата или от покрити с одеало столове?
    :):):)И вие ли се усмихвате когато четете това?:):):)

Оставяне на коментар

ПолучерКурсивЗачеркнатоOrdered listНеподреден списък
Емотикон
Изображение
Изравнете отлявоПодреждане в центъраПодравняване вдясноПревключете HTML изгледПревключване на цяла страницаПревключване на светлини
Пускане на изображение/файл