Ами не са едно и също лице,както Ivakriva казва той се отдръпна в мълчалив протест и не влизаше тука тъй като си имаше причини.КМЕТИЦАТА е някой изигран играч от някой СИ и ли за такъв се смята и сега избива комплекси hotwind го няма този проблем.
Да вкарам и аз малко интрига- до 30.01 тук във форума имаше една много активна личност, която мистериозно изчезна и от форума и от играта ( или поне аз не мога да я открия в класацията)... Обаче беше от женски пол...
P.S. Шефе, сори, че ти оспамих хубавата тема, ама... ти ще ми простиш, знам!
Скоро разбрах, че ако играете семейно, или по някаква друга причина, с няколко ферми от едно ip, спокойно ти ги блокират, а след това трябва да доказваш, с копия на лични документи, на кого са фермите. В България не са много местата, където имат такива пълномощия, нямам доказателства, затова ще направя ферма и на съпругата ми, и когато ми спрат фермите, и ми поискат копия на личнитедокументи, да има какво да пращам като доказателство, до правозащитните органи. Такова нахалство, ако имам доказателства, веднага ще сезирам когото знам.
Здравей и от мен, виждам че си сложил страхотен послепис за мен,което много ме радва и го считам за комплимент от твоя страна,то май стана на всички ясно че не можете да ме засегнете (прекалено съм тъп и прекалено съм луд няма накъде повече) даже се радвам за което но да ти обясня за притесненията ти ако искаш вярваш ако искаш недей,но за да не бягам от темата РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ ,така размишлявам в текстови вариант.Никой няма да ти иска лични документи на теб или на съпругата ти от играта защото първо нямат право да ти поискат имат право да ти изискат документи само органите упълномощени да правят това а именно полиция,съдебна система и така нататък.Със всяко влизане във фермата ти се записва ip адреса който ползваш блокирането на акаунти се прави ако някой подаде сигнал за това тоест ползваш едно ip но за да играете по едно и също време ти трябват и две устройства нали /размишлявам/
примерно ти играеш на настолен компютър а женати на лаптоп и ползвате съответно едно ip обаче през рутер,ако така играете няма от какво да се притесняваш, рутера от своя страна раздава вътрешни ip във твоя си вътрешна мрежа и всяка машина /компютър,лаптоп и така нататък/ си и имат и имена съответно примерно твоя комп. се казва пешо а на съпругата ти се казва пенка ,та пешо ползва ип 99.99.99.99 и съответно на мрежата ти ползва ип 192.168.0.101 примерно съответно на пенка ип адреса на вътрешната ти мрежа е 192.168.0.102 няма как да е еднакво със на пешо ип-то защото няма как да имаш интернет в системата се записва ИП 99.99.99.99 :192.168.0.101-пешо ферма хххххххх и съответно ИП 99.99.99.99:192.168.0.102-пенка ферма хххххххххх но ако играете по едно и също време двете ферми с един и същи адрес очаквай блокаж защото няма как да стане да играете двамата по едно и също време на един компютър нали се сещаш,то може ама се съмнявам да е седнала в теб и да се надпреварвате кой първи ще си издой кравите ,та така размишлявам аз,доста хора са по запознати нека те да кажът дали съм прав или греша.Ще ми направиш голям комплимент ако ми направиш един психоанализ на моята особа в твоя стил.Благодаря ти предварително.
"По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е рая.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е ада.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си."
"По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е рая.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е ада.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си."
Хубава история ама не съм се запътил нито към РАЯ нито към АДА ,но иначе супер е но да питам ако кучето случайно захапе стопанина си и стопанина го напъди кой ще правия в случая Стопанина или Кучето?
И друго да попитам ако отидеш на кино например и там е забранено за кучета трябва ли да търсим вина на управата че са забранили за домашни любимци или трябва да се съобразим с тях?
Хубава история ама не съм се запътил нито към РАЯ нито към АДА ,но иначе супер е но да питам ако кучето случайно захапе стопанина си и стопанина го напъди кой ще правия в случая Стопанина или Кучето?
И друго да попитам ако отидеш на кино например и там е забранено за кучета трябва ли да търсим вина на управата че са забранили за домашни любимци или трябва да се съобразим с тях?
Мисля,че коментара ти изобщо не е уместен.Историята е прекрасна,но в нея кучето е метафора.Става въпрос за нещо много по-обхватно като понятие.И по-точно става въпрос за истинските и ценните неща в живота.А междувпрочем мисля,че ти много добре разбра замисъла на тази история.
Мисля,че коментара ти изобщо не е уместен.Историята е прекрасна,но в нея кучето е метафора.Става въпрос за нещо много по-обхватно като понятие.И по-точно става въпрос за истинските и ценните неща в живота.А междувпрочем мисля,че ти много добре разбра замисъла на тази история.
Разбра го смисъла, ама нали е КМЕТИЦА и контрапункт на всичко. Иначе, къде е интригата?:)
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по та*аците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по та*аците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Страхотен и оригинален е както винаги и М. Благодаря за вица и се чувствам поздравена за празника. Благодаря ти, че създаде настроение и не ни поздрави с баналното - "Да си жива и здрава, щастие, късмет" и т.н. Всяка от нас си има част от един Стамат вкъщи, но въпреки това си го уважаваме и обичаме. Всеки си има кусури, но днес нали е Международен ден на жената няма да споменаваме нашите.
Скъпа/и ViVas2, темата е стартирана от hotwind, така, че може да си пише колкото и каквото иска в нея! Ако на вас не ви допада просто подминете! Може би съзирате Стамат в самия вас или пък си имате такъв в къщи? Това не е раздел с официални съобщения и писанията по-горе не са задължителни за четене, а още по-малко за разбиране!
Пожелавам ви приятна игра!:)
Ясно, точно и конкретно казано!
Темата е в раздел "Кътче за вашата креативност", казва се "Размисли и страсти" и по подразбиране в нея се пише всичко, което вълнува автора- било то виц, било линк към статия, било философско размишление по даден въпрос.
Другояче казано- не са глупости за този, който пише! на който не му харесва- ДА НЕ ЧЕТЕ!!!
В едно село живеели трима братя , та най малкия един ден си взел торба с храна за из път и тръгнал да търси щастието си по широкия свят . Сбогувал се той и тръгнал....вървял доста , цървулите му почти се изтъркали от ходене докато един ден застанал той пред един замък с висок зид и големи порти от злато . Почукал той на портите и за негова изненада му отворила портите една приказна девойка .
- Коя сте вие и как да ви се отблагодаря ?.......- Аз съм РАДОСТТА , дете мое .......И АКО ОСТАНЕШ ТУК ПРИ МЕН ЩЕ СИ ВЕЧНО МЛАД И СИЛЕН КАТО ЛЪВ.
Съгласил се той и така РАДОСТТА и нашия момък заживели заедно . Минали сто години а той бил все тъй млад и силен както му обещала РАДОСТТА .
Един ден обаче решил да отиде до неговото родно място .
Взел си довиждане с РАДОСТТА и тръгнал .......но преди да се разделят тя му дала три ябълки ......и рекла ако ти стане лошо изяж ги бързо и ще ти мине цялата болка .
И така тръгнал той по обратния път .....Пристигнал и що да види .....Бащината му къща била порутена от времето а всички те му роднини се спомина ли от тоя свят и в тоя момент в него се надигнала една горчилка , стегнало го между гърдите и той тутакси изял едната ябълка.....косата му станала бяла като сняг но болката се усилвала ....тогава изял втората ябълка и за миг кожата му се сбръчкала и гърбът го присвил още по вече от силната болка .
Изял последната ябълка и се споминал и той .
Един ученик попитал учителя си:
- Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага, с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?
Учителят отговорил:
- Погледни през прозореца, какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, виждам себе си.
- Точно така - отвърнал Учителят - прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
В едно село живеели трима братя , та най малкия един ден си взел торба с храна за из път и тръгнал да търси щастието си по широкия свят . Сбогувал се той и тръгнал....вървял доста , цървулите му почти се изтъркали от ходене докато един ден застанал той пред един замък с висок зид и големи порти от злато . Почукал той на портите и за негова изненада му отворила портите една приказна девойка .
- Коя сте вие и как да ви се отблагодаря ?.......- Аз съм РАДОСТТА , дете мое .......И АКО ОСТАНЕШ ТУК ПРИ МЕН ЩЕ СИ ВЕЧНО МЛАД И СИЛЕН КАТО ЛЪВ.
Съгласил се той и така РАДОСТТА и нашия момък заживели заедно . Минали сто години а той бил все тъй млад и силен както му обещала РАДОСТТА .
Един ден обаче решил да отиде до неговото родно място .
Взел си довиждане с РАДОСТТА и тръгнал .......но преди да се разделят тя му дала три ябълки ......и рекла ако ти стане лошо изяж ги бързо и ще ти мине цялата болка .
И така тръгнал той по обратния път .....Пристигнал и що да види .....Бащината му къща била порутена от времето а всички те му роднини се спомина ли от тоя свят и в тоя момент в него се надигнала една горчилка , стегнало го между гърдите и той тутакси изял едната ябълка.....косата му станала бяла като сняг но болката се усилвала ....тогава изял втората ябълка и за миг кожата му се сбръчкала и гърбът го присвил още по вече от силната болка .
Изял последната ябълка и се споминал и той .
Тримата старци
Една жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на пейката да седят трима старци.
Преди да влезе обаче рекла:
- Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно, и да си отпочинете? А единият от старците казал:
- Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.
Тя разбира се попитала защо, а той отвърнал:
- Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш, кой да влезе.
Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си, кой да поканят.
Най-големият син казал:
- Ми щом е така да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни...
- Ами да поканим щастието - казал по-малкия син - имаме голяма нужда от него.
А най-малката дъщеря отвърнала:
- Мамо, да поканим любовта.
Майката не могла да откаже на най-малката челяд, излязла и поканила любовта.
Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената попитала:
- Ама нали само единият щеше да влезе? Тогава любовта отговорила:
- Жено, там където има любов, има и щастие, и богатство.
Страхотни приказки си разказвате да взема малко и напрежение да вкарам, Да ми обясните че аз съм малък и не разбирам за любовта тогава защо все казват че любовта на мъжа минавала през стомаха ?
И друго да попитам Като има пари има и любов свършат ли парите изчезвала и любовта,а пък вярно ли е не знам? По отношение за приказката на КМЕТА защо са били трима братя а не двама братя и една сестра примерно и кофти финал е накрая вместо за яде отровните ябълки да се беше върнал обратно при РАДОСТТА така поне нямаше да отваря работа на Погребалните агенти ,а и тия неговите братя да не са минали от другата страна ,вместо да се оженят и да им се родят деца и внуци ,ако я разказваш аз със сигурност нямаше да е такъв финала примерно върнал се момъка в родното си местенце и що да види братята вдигнали една кооперация на 8 етажа развили ферми за чудо и приказ и плод и зеленчук отворили даже ,и нашият герой да не остане по назад решил и той да отвори ама да не први конкуренция отворил магазин за завряни зетове там изложил ябълките и написал бележка .Ако ви дразни тъщата купете и ябълка.
Ако искаш да живееш богоподобно с техните привилегии, могъщество и безсмъртие, трябва да знаеш, че първо, това ще ти коства много жертви и самота и второ - това съвсем не е по силите ти. Ако пък се самозабравиш и пожелаеш да бъдеш като тях, непременно ще те връхлети житейската ти мъдрост за тази невъзможност . Ако си достатъчно умен и разбереш това навреме - о колко щастлив ще бъдеш, но ако твоята мисъл бъде слаба и заглушена от гигантовидните ти желания, макар и късно те чака грозно прозрение.
П.П. Формата на обръщението е символична и не прицелва никого от този форум. Тези объркани и нищо не целящи мисли ме сполетяха в напразното ми очакване златните рекетьори на играта (визирам организаторите) да предупредят нас, нещастните играещи за липсващия ивент, който трябваше да се появи днес. Естествено и поради красивата притча по-горе.
Една баба, ходила дълги години с две стомни до далечен кладенец за вода.За нещастие едната стомна била от доста време спукана.
Един ден спуканата стомна казала:
-Бабо, аз вече не съм годна.Ти винаги се прибираш с една стомна и половина вода у дома, а я носиш от далече.Замени ме с нова здрава.
Бабата погледнала стомната и на другия ден, когато се прибирали по отъпканата пътека, бабата казала:
-Ето, виж стомничке...да спукана си, но от тази страна на пътеката, където си ти има цветя, а от другата няма.Трябва да искаме да видим, че недостатъка ти има и хубава страна!
Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица...
Да, вещица- не принцеса.
Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов- ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”.
Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие...
Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.
Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо...
Обичай я!!!
И тя пак ще прави вълшебен света за теб!
Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
И си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават,
Господ отмъщава вместо тях.
Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
И си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават,
Господ отмъщава вместо тях.
Добри:
Няма по-полезно упражнение за човешкото сърце от докосването на дъното и издигането нагоре, в стремеж да бъдат достигнати други хора.
Това пише блогърът Марк в колонка с житейски размисли. Той разказва, че веднъж седял на ръба на скала в природен парк в Америка, когато до него се приближила разтреперана непозната жена, която плачела. Попитал я какво има и тя му казала, че изпитва ужас от височините, но се доближила, защото искала да се увери, че е добре. Сторил й се твърде замислен.
Марк прекарал остатъка от деня, размишлявайки за нейната загриженост и за това какво прави хората добри и изключителни. След това написал текст, в който изброява следните 8 неща, които според него ги отличават.
1. Искрена подкрепа. Проблемите и тревогите са поводите, които ни свързват и показват на кого може да се разчита. Трудностите ни сближават повече от всичко друго. Те ни доказват кой е качествен човек.
2. Внимание в нужния момент. Има нещо много специално в това някой да прекарва време с теб, дори когато не му е удобно. Само заради теб самия и заради точния миг, когато ти е нужен. Въпреки умората и ангажиментите.
3. Свобода, дарявана на другите да бъдат себе си. Най-голямата привилегия в живота е да бъдем които сме наистина. Хората, които ни подкрепят в това, са необикновени. Те заслужават да ги оценяваме и да им отговаряме със същото.
4. Готовност за отворено мислене и грешки. Умът е като парашут – не работи, когато е затворен. Изключително качество е способността ни да уважаваме чуждите идеи и гледни точки, дори те да наскърбяват гордостта ни и да ни карат да се чувстваме некомфортно.
5. Глас на вдъхновение и позитивност. Много е важно да останем положително настроени, въпреки всичко наоколо. За това ни помага присъствието на добрите хора, чиито думи се различават от тези на всички останали във времена, когато настъпва масова апатия.
6. Признание и награди. Само светлата душа съзира силните страни на другия и оценява постиженията му, след което ги награждава - материално и словесно.
7. Състрадание и пространство, което ни дават, да се скрием. Всеки действа според това как се чувства. Понякога сме разстроени и неоснователно насочваме гнева си към хора, които не го заслужават. Истинско съкровище е човекът, който успява да запази присъствие на духа и ни отговаря на нападките със спокойствие и добрина.
8. Нежност и загриженост. Готовност да се помогне на другите. Да се подкрепят младите. Да се уважават възрастните. Толерантност към различните, по-слабите, малцинствата. Чувствителност към случващото се в околния свят.
Какво още бихте добавили?
Страхотни приказки си разказвате да взема малко и напрежение да вкарам, Да ми обясните че аз съм малък и не разбирам за любовта тогава защо все казват че любовта на мъжа минавала през стомаха ?
И друго да попитам Като има пари има и любов свършат ли парите изчезвала и любовта,а пък вярно ли е не знам? По отношение за приказката на КМЕТА защо са били трима братя а не двама братя и една сестра примерно и кофти финал е накрая вместо за яде отровните ябълки да се беше върнал обратно при РАДОСТТА така поне нямаше да отваря работа на Погребалните агенти ,а и тия неговите братя да не са минали от другата страна ,вместо да се оженят и да им се родят деца и внуци ,ако я разказваш аз със сигурност нямаше да е такъв финала примерно върнал се момъка в родното си местенце и що да види братята вдигнали една кооперация на 8 етажа развили ферми за чудо и приказ и плод и зеленчук отворили даже ,и нашият герой да не остане по назад решил и той да отвори ама да не прави конкуренция отворил магазин за завряни зетове там изложил ябълките и написал бележка .Ако ви дразни тъщата купете и ябълка.
Ето:
Любовта изключва нечистотата, страданието, омразата – тя изключва всички отрицателни прояви. Там, където влезе Любовта, има радост, веселие, разширение, свобода. Който иска да бъде интелигентен, способен, щастлив, да люби. Аз не говоря за това, което хората наричат любов; това са страсти, чувства, мъки, каша.
Достатъчно е само за един момент любовта да проникне в душата на човека, за да придобие просветление на ума, да дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос.
Магическа сила се крие в любовта! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя преобразява отрицателните сили в положителни, повдига човека от земята към небето. Любовта е сила, която създава и възраства, утешава, възкресява, лекува. Тя движи всичко в света.
Като обича себе си, човек се обновява; и като обича ближния, той се обновява; и като обича Бога, той се обновява. Да обичаш Бога, то е злато. Да обичаш ближния си, е сребро; а да обичаш себе си, е камък. Защо трябва да обичаш себе си? За да лекуваш тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да лекува сърцето си, а онзи, който иска да преуспява във всичко, трябва да обича Бога.
За да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Любовта не е единичен акт, а колективен. Когато някой люби, цялото небе, цялата земя, ангелите и силите вземат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат прави и добри. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима, всички може да я имате; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта и до Истината, там ще платите с кръвта си. Даром се дава само Любовта.
- Прощавай, че реших да те обезпокоя без предупреждение, но чух някои неща, които ме смущават и искам да ги споделя с теб. Знаеш ли какво говори един твой приятел за теб?
- Почакай, - спрял го обаче Учителят, - първо пресей това, което се каниш да ми кажеш, през три сита.
- Три сита?
- Преди да се каже каквото и да е, трябва три пъти да се пресее. Най-напред – през ситото на истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е истина?
- Е, не, аз просто чух …
- Много добре! Значи, ти не знаеш истина ли е или не. Тогава да го пресеем през второто сито – на добротата. Искаш да ми кажеш нещо добро за моя приятел?
- Не, напротив…
- Значи, ти възнамеряваш да ми кажеш нещо лошо, като при това не си сигурен дали е истина. Да пробваме тогава с третото сито – за ползата. Смяташ ли, че по някакъв начин ще ми е необходимо това, което искаш да ми разкажеш?
- Не, в него няма нищо, което да ти е от полза…
- Тогава, защо изобщо идваш да ми кажеш това, което се канеше да ми кажеш?!
След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:
1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.
2. Превръщат мечтата си в цел и разработват стратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.
3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.
4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.
5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”
6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.
7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.
8. Умеят да управляват ресурси - време, хора, финанси и т.н.
Коментари
P.S. Шефе, сори, че ти оспамих хубавата тема, ама...
примерно ти играеш на настолен компютър а женати на лаптоп и ползвате съответно едно ip обаче през рутер,ако така играете няма от какво да се притесняваш, рутера от своя страна раздава вътрешни ip във твоя си вътрешна мрежа и всяка машина /компютър,лаптоп и така нататък/ си и имат и имена съответно примерно твоя комп. се казва пешо а на съпругата ти се казва пенка ,та пешо ползва ип 99.99.99.99 и съответно на мрежата ти ползва ип 192.168.0.101 примерно съответно на пенка ип адреса на вътрешната ти мрежа е 192.168.0.102 няма как да е еднакво със на пешо ип-то защото няма как да имаш интернет в системата се записва ИП 99.99.99.99 :192.168.0.101-пешо ферма хххххххх и съответно ИП 99.99.99.99:192.168.0.102-пенка ферма хххххххххх но ако играете по едно и също време двете ферми с един и същи адрес очаквай блокаж защото няма как да стане да играете двамата по едно и също време на един компютър нали се сещаш,то може ама се съмнявам да е седнала в теб и да се надпреварвате кой първи ще си издой кравите ,та така размишлявам аз,доста хора са по запознати нека те да кажът дали съм прав или греша.Ще ми направиш голям комплимент ако ми направиш един психоанализ на моята особа в твоя стил.Благодаря ти предварително.
- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е рая.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е ада.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си."
И друго да попитам ако отидеш на кино например и там е забранено за кучета трябва ли да търсим вина на управата че са забранили за домашни любимци или трябва да се съобразим с тях?
Мисля,че коментара ти изобщо не е уместен.Историята е прекрасна,но в нея кучето е метафора.Става въпрос за нещо много по-обхватно като понятие.И по-точно става въпрос за истинските и ценните неща в живота.А междувпрочем мисля,че ти много добре разбра замисъла на тази история.
Разбра го смисъла, ама нали е КМЕТИЦА и контрапункт на всичко. Иначе, къде е интригата?:)
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по та*аците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по та*аците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат "
Какъвто и да ми е Стаматчо, обичам си го.
Мъже, не забравяйте, че ако не сме ние жените, и вас няма да ви има!!! :d
Пожелавам ви приятна игра!:)
Темата е в раздел "Кътче за вашата креативност", казва се "Размисли и страсти" и по подразбиране в нея се пише всичко, което вълнува автора- било то виц, било линк към статия, било философско размишление по даден въпрос.
Другояче казано- не са глупости за този, който пише! на който не му харесва- ДА НЕ ЧЕТЕ!!!
- Коя сте вие и как да ви се отблагодаря ?.......- Аз съм РАДОСТТА , дете мое .......И АКО ОСТАНЕШ ТУК ПРИ МЕН ЩЕ СИ ВЕЧНО МЛАД И СИЛЕН КАТО ЛЪВ.
Съгласил се той и така РАДОСТТА и нашия момък заживели заедно . Минали сто години а той бил все тъй млад и силен както му обещала РАДОСТТА .
Един ден обаче решил да отиде до неговото родно място .
Взел си довиждане с РАДОСТТА и тръгнал .......но преди да се разделят тя му дала три ябълки ......и рекла ако ти стане лошо изяж ги бързо и ще ти мине цялата болка .
И така тръгнал той по обратния път .....Пристигнал и що да види .....Бащината му къща била порутена от времето а всички те му роднини се спомина ли от тоя свят и в тоя момент в него се надигнала една горчилка , стегнало го между гърдите и той тутакси изял едната ябълка.....косата му станала бяла като сняг но болката се усилвала ....тогава изял втората ябълка и за миг кожата му се сбръчкала и гърбът го присвил още по вече от силната болка .
Изял последната ябълка и се споминал и той .
Един ученик попитал учителя си:
- Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага, с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?
Учителят отговорил:
- Погледни през прозореца, какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, виждам себе си.
- Точно така - отвърнал Учителят - прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
Тримата старци
Една жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на пейката да седят трима старци.
Преди да влезе обаче рекла:
- Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно, и да си отпочинете? А единият от старците казал:
- Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.
Тя разбира се попитала защо, а той отвърнал:
- Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш, кой да влезе.
Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си, кой да поканят.
Най-големият син казал:
- Ми щом е така да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни...
- Ами да поканим щастието - казал по-малкия син - имаме голяма нужда от него.
А най-малката дъщеря отвърнала:
- Мамо, да поканим любовта.
Майката не могла да откаже на най-малката челяд, излязла и поканила любовта.
Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената попитала:
- Ама нали само единият щеше да влезе? Тогава любовта отговорила:
- Жено, там където има любов, има и щастие, и богатство.
И друго да попитам Като има пари има и любов свършат ли парите изчезвала и любовта,а пък вярно ли е не знам? По отношение за приказката на КМЕТА защо са били трима братя а не двама братя и една сестра примерно и кофти финал е накрая вместо за яде отровните ябълки да се беше върнал обратно при РАДОСТТА така поне нямаше да отваря работа на Погребалните агенти ,а и тия неговите братя да не са минали от другата страна ,вместо да се оженят и да им се родят деца и внуци ,ако я разказваш аз със сигурност нямаше да е такъв финала примерно върнал се момъка в родното си местенце и що да види братята вдигнали една кооперация на 8 етажа развили ферми за чудо и приказ и плод и зеленчук отворили даже ,и нашият герой да не остане по назад решил и той да отвори ама да не први конкуренция отворил магазин за завряни зетове там изложил ябълките и написал бележка .Ако ви дразни тъщата купете и ябълка.
П.П. Формата на обръщението е символична и не прицелва никого от този форум. Тези объркани и нищо не целящи мисли ме сполетяха в напразното ми очакване златните рекетьори на играта (визирам организаторите) да предупредят нас, нещастните играещи за липсващия ивент, който трябваше да се появи днес. Естествено и поради красивата притча по-горе.
Една баба, ходила дълги години с две стомни до далечен кладенец за вода.За нещастие едната стомна била от доста време спукана.
Един ден спуканата стомна казала:
-Бабо, аз вече не съм годна.Ти винаги се прибираш с една стомна и половина вода у дома, а я носиш от далече.Замени ме с нова здрава.
Бабата погледнала стомната и на другия ден, когато се прибирали по отъпканата пътека, бабата казала:
-Ето, виж стомничке...да спукана си, но от тази страна на пътеката, където си ти има цветя, а от другата няма.Трябва да искаме да видим, че недостатъка ти има и хубава страна!
Да, вещица- не принцеса.
Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов- ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”.
Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие...
Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.
Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо...
Обичай я!!!
И тя пак ще прави вълшебен света за теб!
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
И си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават,
Господ отмъщава вместо тях.
Добри:
Няма по-полезно упражнение за човешкото сърце от докосването на дъното и издигането нагоре, в стремеж да бъдат достигнати други хора.
Това пише блогърът Марк в колонка с житейски размисли. Той разказва, че веднъж седял на ръба на скала в природен парк в Америка, когато до него се приближила разтреперана непозната жена, която плачела. Попитал я какво има и тя му казала, че изпитва ужас от височините, но се доближила, защото искала да се увери, че е добре. Сторил й се твърде замислен.
Марк прекарал остатъка от деня, размишлявайки за нейната загриженост и за това какво прави хората добри и изключителни. След това написал текст, в който изброява следните 8 неща, които според него ги отличават.
1. Искрена подкрепа. Проблемите и тревогите са поводите, които ни свързват и показват на кого може да се разчита. Трудностите ни сближават повече от всичко друго. Те ни доказват кой е качествен човек.
2. Внимание в нужния момент. Има нещо много специално в това някой да прекарва време с теб, дори когато не му е удобно. Само заради теб самия и заради точния миг, когато ти е нужен. Въпреки умората и ангажиментите.
3. Свобода, дарявана на другите да бъдат себе си. Най-голямата привилегия в живота е да бъдем които сме наистина. Хората, които ни подкрепят в това, са необикновени. Те заслужават да ги оценяваме и да им отговаряме със същото.
4. Готовност за отворено мислене и грешки. Умът е като парашут – не работи, когато е затворен. Изключително качество е способността ни да уважаваме чуждите идеи и гледни точки, дори те да наскърбяват гордостта ни и да ни карат да се чувстваме некомфортно.
5. Глас на вдъхновение и позитивност. Много е важно да останем положително настроени, въпреки всичко наоколо. За това ни помага присъствието на добрите хора, чиито думи се различават от тези на всички останали във времена, когато настъпва масова апатия.
6. Признание и награди. Само светлата душа съзира силните страни на другия и оценява постиженията му, след което ги награждава - материално и словесно.
7. Състрадание и пространство, което ни дават, да се скрием. Всеки действа според това как се чувства. Понякога сме разстроени и неоснователно насочваме гнева си към хора, които не го заслужават. Истинско съкровище е човекът, който успява да запази присъствие на духа и ни отговаря на нападките със спокойствие и добрина.
8. Нежност и загриженост. Готовност да се помогне на другите. Да се подкрепят младите. Да се уважават възрастните. Толерантност към различните, по-слабите, малцинствата. Чувствителност към случващото се в околния свят.
Какво още бихте добавили?
Ето:
Любовта изключва нечистотата, страданието, омразата – тя изключва всички отрицателни прояви. Там, където влезе Любовта, има радост, веселие, разширение, свобода. Който иска да бъде интелигентен, способен, щастлив, да люби. Аз не говоря за това, което хората наричат любов; това са страсти, чувства, мъки, каша.
Достатъчно е само за един момент любовта да проникне в душата на човека, за да придобие просветление на ума, да дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос.
Магическа сила се крие в любовта! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя преобразява отрицателните сили в положителни, повдига човека от земята към небето. Любовта е сила, която създава и възраства, утешава, възкресява, лекува. Тя движи всичко в света.
Като обича себе си, човек се обновява; и като обича ближния, той се обновява; и като обича Бога, той се обновява. Да обичаш Бога, то е злато. Да обичаш ближния си, е сребро; а да обичаш себе си, е камък. Защо трябва да обичаш себе си? За да лекуваш тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да лекува сърцето си, а онзи, който иска да преуспява във всичко, трябва да обича Бога.
За да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Любовта не е единичен акт, а колективен. Когато някой люби, цялото небе, цялата земя, ангелите и силите вземат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат прави и добри. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима, всички може да я имате; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта и до Истината, там ще платите с кръвта си. Даром се дава само Любовта.
- Прощавай, че реших да те обезпокоя без предупреждение, но чух някои неща, които ме смущават и искам да ги споделя с теб. Знаеш ли какво говори един твой приятел за теб?
- Почакай, - спрял го обаче Учителят, - първо пресей това, което се каниш да ми кажеш, през три сита.
- Три сита?
- Преди да се каже каквото и да е, трябва три пъти да се пресее. Най-напред – през ситото на истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е истина?
- Е, не, аз просто чух …
- Много добре! Значи, ти не знаеш истина ли е или не. Тогава да го пресеем през второто сито – на добротата. Искаш да ми кажеш нещо добро за моя приятел?
- Не, напротив…
- Значи, ти възнамеряваш да ми кажеш нещо лошо, като при това не си сигурен дали е истина. Да пробваме тогава с третото сито – за ползата. Смяташ ли, че по някакъв начин ще ми е необходимо това, което искаш да ми разкажеш?
- Не, в него няма нищо, което да ти е от полза…
- Тогава, защо изобщо идваш да ми кажеш това, което се канеше да ми кажеш?!
От "Мениджър Нюз"
След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:
1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.
2. Превръщат мечтата си в цел и разработват стратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.
3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.
4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.
5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”
6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.
7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.
8. Умеят да управляват ресурси - време, хора, финанси и т.н.