Размисли и страсти
мАдератора
Още като прочетох заглавието на темата "Въпроси към мадератора", любопитството ме завъртя с ловките си пръсти.
-Какво е това животно - мадератор? Първосигнално си помислих, че просто е станала техническа грешка - натиснал е съседната буква, бързал е човека, толкова време е чакал да му дойде редът, да си каже болката.Обаче каквито и комбинации да опитвах, нищо не се получи.
Прочетох, че се кандидатира за модератор, обаче сигурно няма да е за нашия форум, защото тогава знаейки правилата, нямаше да прави двупостия, а модераторът пък, че и КМ, не му правят забележка, ама наистина има делене на играчите!
А любопитството още ме въртеше като на шиш, търсих с търсачката - нищо, и тогава съвсем случайно проверих, коя СИ е пуснала този титан на мисълта и реда, на бойната арена. Елементарно, Уотсън,ами че тия хора вече са достигнаи съвсем друго, по-висше ниво на развитие и себе-показване, или себе-доказване беше - бъркам ги двата щата,това топ10, топ15, за нищо ги нямат.
Хората контактуват директно с Него, през супорта, няма да се връщат в първи клас я, че да зависят от милостта на модератора, да препраща гениалните им предложения и прозрения нагоре.
МАДЕратор! Едно случайно, и невинно запецване на caps, раздуха мъглата в главата ми, и ме спаси от злощастната съдба на Лалю Пърликачулят. Издигналите се нависоко СИ, достигнали до ...шлифера Му, и яко хванали се там, са си направили лагер с определени правила, шефове и модератори, и вероятно простичко следвайки топонимите, са нарекли един о шефовете МАДЕратор.
За това искам да го помоля. -Господин МАДЕратор, моля, преместете писмото във вашия форум, там въпросите сигурно ще помогнат още за възвисяването ви.
Колкото до това, дали е необходим на нашия форум втори модератор, аз съм с резерви, при средно 30-40 поста на ден, от които само десетина въпроса, двамата трябва табла да мятат, докато дойде време да се включат.
Още като прочетох заглавието на темата "Въпроси към мадератора", любопитството ме завъртя с ловките си пръсти.
-Какво е това животно - мадератор? Първосигнално си помислих, че просто е станала техническа грешка - натиснал е съседната буква, бързал е човека, толкова време е чакал да му дойде редът, да си каже болката.Обаче каквито и комбинации да опитвах, нищо не се получи.
Прочетох, че се кандидатира за модератор, обаче сигурно няма да е за нашия форум, защото тогава знаейки правилата, нямаше да прави двупостия, а модераторът пък, че и КМ, не му правят забележка, ама наистина има делене на играчите!
А любопитството още ме въртеше като на шиш, търсих с търсачката - нищо, и тогава съвсем случайно проверих, коя СИ е пуснала този титан на мисълта и реда, на бойната арена. Елементарно, Уотсън,ами че тия хора вече са достигнаи съвсем друго, по-висше ниво на развитие и себе-показване, или себе-доказване беше - бъркам ги двата щата,това топ10, топ15, за нищо ги нямат.
Хората контактуват директно с Него, през супорта, няма да се връщат в първи клас я, че да зависят от милостта на модератора, да препраща гениалните им предложения и прозрения нагоре.
МАДЕратор! Едно случайно, и невинно запецване на caps, раздуха мъглата в главата ми, и ме спаси от злощастната съдба на Лалю Пърликачулят. Издигналите се нависоко СИ, достигнали до ...шлифера Му, и яко хванали се там, са си направили лагер с определени правила, шефове и модератори, и вероятно простичко следвайки топонимите, са нарекли един о шефовете МАДЕратор.
За това искам да го помоля. -Господин МАДЕратор, моля, преместете писмото във вашия форум, там въпросите сигурно ще помогнат още за възвисяването ви.
Колкото до това, дали е необходим на нашия форум втори модератор, аз съм с резерви, при средно 30-40 поста на ден, от които само десетина въпроса, двамата трябва табла да мятат, докато дойде време да се включат.
Post edited by hotwind on
0
Коментари
Тази СИ наистина е достигнала "по-више ниво" . Ние сме приятели, които се забавляват играейки, нещо което явно при теб не се получава. Мога само да се радвам, че някой от нашата СИ е успял така да те развълнува, че не си спал да споделиш размислите си
Забавлявай се!
Харесвам да ми правят анализ, особено в 4 сутринта. Явно моята особа, доста Ви е развълнувала. Правописните грешки, са допустими. Не е допустимо, модератора да не отговаря на така зададените му въпроси.
Радвам се, че след цяла седмица, някой обърна внимание на написаното, макар и не точния човек.
Желая Ви един много усмихнат ден, съпроводен с анализи и коментари.
Еееееей, ти го знайш бре, той ми е брат , само дету нямам диплом за виШе, ама то за коня и каруцата и без туй, ми не требе.:)
Хитър Петър не се кланя пред богаташи
Един богаташин рекъл на Хитър Петра:
– Ти защо не ме поздравяваш бре?
– Е, защо да те поздравявам? – попитал Хитър Петър.
– Защото имам хиляда жълтици! – казал богатият.
– Е, като ги имаш, твои са си!
– Мои са си, ама може да ти дам петстотин! – казал богатият.
Хитър Петър се засмял и казал:
– Па ако ми дадеш петстотин жълтици, ти ще имаш петстотин, и аз ще имам петстотин. Защо тогава да ти правя поклон?
– А може да ми е омръзнало да съм богат и да ти ги дам всичките!
Хитър Петър се изсмял:
– Ако ми дадеш всичките си жълтици, още по–харно! Аз ще имам тогава хиляда, а ти нищо! Защо тогава да ти се кланям?
И тъй богатият не можал да наддума Хитър Петра и да го накара да го поздравява.
Намерих кученце.
Връщах се у дома, след голямата буря която поломи градината и я разцепи на две, оставяйки тежки рани след себе си. Вървях под надвисналите над главата ми облаци, и внимателно стъпвах, между кратерите, следи от неотдавна падалите гръмотевици.
Тогава го видях , цялото в рани и лиги от жестока битка, седеше пред висока затворена порта, и тихо проскимтяваше. Чуваше радостния лай на приятеля си, и другите си другарчета, но отворената до скоро врата, беше здраво залостена. Протегнах ръка към него, но то ми изръмжа , и побърза да се скрие между отломките.
Сутринта минах от там, и пак го видях, чакаше, трепереше цялото, и не изпускаше вратата от погледа си. Приближих се, хванах го, вече нямаше сили да се съпротивлява, завих го с палтото си, и го понесох към дома. Изтрихме нечистотиите, сипали се цял ден върху него, почистихме и превързахме раните, но тъгата по приятеля му, замъгляваше хубавите му сини очи. Почна да си играе на двора , а старите му дружки дойдоха да си правят весело, като му подхвърлят отровни хапки, и то избяга, пак.
Тогава се реших на един селски трик (аз съм си селянче), извиках силно за помощ, това е един много силен зов, който никое добро куче не пренебрегва. Дойде от някъде, и ме побутна с издраната си в битки муцунка с чипо носле, а в очите му проблясваха искри на загриженост, погалих го, и почувствах нуждата му от топлина и ласка.
След това всичко потръгна добре, смяна на превръзките, игра с играчката - която носеше със себе си, и дълги разговори, по скоро монолози от моя страна, докато в неделя му взеха играчката.... Това беше върхът, едва дочакахме понеделник, компетентните власти да оправят положението.
Сега играем с кученцето заедно, и ако ни погледне някой отстрани, не би разбрал, кой е по-щастлив.
Хееей имам си кученцееее!!!
http://www.manager.bg/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0
Скоро разбрах, че ако играете семейно, или по някаква друга причина, с няколко ферми от едно IP, спокойно ти ги блокират, а след това трябва да доказваш, с копия на лични документи, на кого са фермите. В България не са много местата, където имат такива пълномощия, нямам доказателства, затова ще направя ферма и на съпругата ми, и когато ми спрат фермите, и ми поискат копия на личнитедокументи, да има какво да пращам като доказателство, до правозащитните органи. Такова нахалство, ако имам доказателства, веднага ще сезирам когото знам.
Има в нашия форум едно същество, което прекарваше времето си тук, във фриволно обикаляне на темите, маркирайки ги неуморно, докато не реши, че е пораснало достатъчно, да си отвори и то тема. Опирайки се на солидните си знания, натрупани в отделенията, то я нарече "ПРАВОПИС!". Във форумите на игрите които съм играл, поне веднъж годишно се появява такъв екземпляр, готов да разцепи мрака с такава тема. Като по правило, езиковите му знания са под необходимия минимум да поддържа такава тема, и винаги си замлъква, след като получи добър урок, от хората които знаят и разбират тази материя. Но нашето същество, след като получи полагащия му се урок, най-спокойно си сложи очилата за дебелоочие, и покровителствено потупа по рамото, и похвали човека дал си труда да му покаже, колко е назад с материала, те това не мога да преглътна.
А по въпроса за грамотността, ще си позволя да ви предложа един разказ на Дончо Цончев от книгата му "Дневникът на един геолог" :
КЕМАНЕ
Пета седмица Траянчо върви с мен из гората. Така ние много се сприятелихме. Вече знаех всичко за него — сигурно за мен знаеше и той. Само не можех Да разбера: болен ли е от нещо, или такъв си му е нравът — нищо, съвсем нищо на този свят не беше в състояние да го раздвижи.
Един ден заваля пороен дъжд. Двамата се крихме тук-там. опитахме да палим огън — накрая се довлякохме до изоставена кошара и влязохме вътре. Тук нямаше нищо; само на една клечка в зида висеше стара гъдулка.
— Кемане! — извика Траянчо с глас, който ме накара да подскоча.
Грабна гъдулката момчето, стъкми я и започна да свири. Запя. Лицето му се измени по най-неподозиран начин, в очите му плувнаха непознати светове и прекрасни видения. Не бях го виждал такъв. Това кемане се оказа секретът на неговата душа, над който напразно бях изгубил толкова време и усилия.
Тъй пя и тъй свири тогава това четиринадесетгодишно момче (което не знаеше добре буквите и едва ли някога щеше да ги научи), че сравнен с него, се видях нищожен и празен човек. От моя факултет и отличията в науките, от моите камъни, дори от книгите и от моята любов, аз не бях си измайсторил още такъв магически ключ.
А вие? И вие ли си нямате кемане?
П.П. Жалко, с този копи-пейст се е развалила оригиналната подредба на изреченията.
блокирват ферми само ако им е докладвано,че един играч играе с няколко акуанта на един сървър и тези ферми ги няма регистрирани в системата им,при размяна на пароли също блокирват. и в двата случая искат да им се представи на всеки акуант някакъв документ за самоличност.
на един ip адрес е разрешено да има до 3 акуанта на един сървър,за които трябва да се уведоми.например,че няколко члена от семейството ще играят на този адрес.в този случай ти искат само да им напишеш на всеки акуант имейл адреса за да ги регистрират в системата.
Само мога да кажа, че не ти прави чест написаното. Чудя се, кога злобата се превръща в хронично заболяване? Давай сега, размисли и страсти и за мен...
Извинявай, ама къде видя злоба, просто си казах каквото знам, и как виждам нещата, без нито една обидна дума, или заплаха. А по отношение на теб, пак ще го кажа, на този малък форум, втори модератор не е нужен. Разбрах че се забавлявате прекрасно във вашата СИ, този пост ще подобри ли нещо при вас?
Позволих си да предложа тази таблица, за цените в библиотеката. Нека този който не иска да ги научава предварително, да не отваря този линк.
Тази таблица е съставена със съвместните усилия на участниците в руския форум, не го преведох, защото няма смисъл, а и да се разбере какво значи форум.
На 21 - 22 декември,астрономите отбелязват най-късия ден в годината, от това следва, че съответно тогава е и най-дългата нощ, една прекрасна възможност за влюбените, да се отдадат на внезапно обзелите ги чувства, и да палуват навсякъде, закриляни от магията на мълчанието и тъмнината.
НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – НО Е НЕИЗБЕЖНО.
И МНОГО ПОМАГА.
Вече наближават 25 години демокрация в България.
Четвърт век.
Време е за равносметка.
Всички (или почти всички) са единодушни в едно: демокрацията в България се провали.
Това, което е днес в България, не било истинска демокрация.
Тази теза се споделя най-вече от самите български демократи, да не говорим за безпартийните и онези, които въобще не се интересуват от демокрация – сред тях произнасянето на самата дума е повод за псувни, споменавания на демократични женски роднини и прочие нецензурни излияния.
Но защо е това усещане – че демокрацията в България е пълен провал, иначе казано: че това, което е днес в България, не е никаква демокрация, а псевдо-демокрация, квази-демокрация, фалшива демокрация, менте-демокрация и въобще каквито още синоними и метафори на лъжата, измамата, фалшиментото и т. н. се сетите?
Главната причина, която е любима за деклариране от страна на българските демократи е следната: демокрацията в България се е провалила заради комунистите.
Значи: причината за провала на българската демокрация е упоритата съпротива на българските комунисти, саботажът от тяхна страна на демократичния процес (най-общо казано), както и това, че именно те, комунистите, а не демократите, се превърнаха в най-големите капиталисти.
Тук се подразбира, че ако най-големите капиталисти бяха станали не комунистите, а демократите – нямаше да има проблеми: това щеше да е образцова демокрация. Но понеже сега капиталисти са предимно комунистите, а не демократите – значи, демокрацията се е провалила и се е превърнала в тотална обществена-политическа локва с редки лайна, в която локва България, по вина на тях, комунистите, превърнали се в капиталисти, е затънала до гуша. Очевидно се смята, че ако българските комунисти не се бяха превърнали в капиталисти, а си бяха останали върли комунисти, това щеше да е от крайна полза за демокрацията в България.
С други думи: българските демократи се чувстват фрустрирани (това означава нещо като «прецакани», «минати» ,«пре… шибани» да го речем, и прочее метафори все от тази категория).
По простата причина, че не са успели да забогатеят. С други думи – да станат капиталисти.
И понеже са забогатели предимно комунисти, тоест, комунистите са станали капиталисти – значи българската демокрация се е провалила, защото българските демократи са се оказали неспособни да забогатеят. Сиреч: оказали са се некадърни. Кекави.
Това е фундаменталното усещане на българските демократи, което те днес споделят из цялата възможна медийна сфера: от телевизионния и радиоефир, през печатните медии, та се стигне до интернет с блоговете и фейсбука.
Днешната основна, главна и най-утешителна хипотеза на българските демократи, гласи следното: това в България не е истинска демокрация.
А това в България не е истинска демокрация, защото комунистите са се оказали по-хитри, по-умни и по-съобразителни от демократите, та са им взели властта - а заедно с нея и мангизите.
Разбира се, самите демократи не искат да се досетят за една друга причина за провала на демокрацията в България (ако приемем тяхната хипотеза, че българската демокрация се е провалила): че може би не комунистите, а именно те, демократите, са главната причина за провала на българската демокрация (ако тя е провалена).
А тази друга причина, за която демократите не искат, не желаят и с всички сили избягват да се досетят, е следната: може би самите те, българските демократи, са главната причина за «провала на българската демокрация». И логиката тук е много проста: та нали, според собствените им демократични разбирания, ценностите на демокрацията такива, каквито редовно ни ги сервират: свобода, равенство (братството са го позабравили, нейсе, ще караме и без него!), права на човека, права на малцинствата, се извоюват чрез борба?
Това ни обясняват самите те, демократите, вече четвърт век: борбата за правата е най-важното в една демокрация и тя е демокрация именно затова, защото в нея всеки има право да се бори за своите права и за свободата да упражнява тези права.
Даже имат и готова шаблонна фраза по този случай: «Който се откаже от свободата си заради сигурността – губи и свободата, и сигурността». Тоест: трябва да се бориш за свободата си, за да имаш и сигурност.
Но в такъв случай, от какво се оплакват демократите и защо обвиняват комунистите?
Та нали в условията на демокрация и комунисти, и демократи имат пълната свобода и пълните права да се борят за свободата и правата си?
И щом демократите са загубили битката и в България се е установила менте-демокрация – значи самите те, демократите, са се оказали неспособни, некадърни, кекави; значи, са загубили съвсем правомерно? А понеже комунистите са се оказали по-способни и с по-висок коефициент на интелигентност от тях – значи съвсем правилно и справедливо са спечелили борбата за свободата и за правата?
В такъв случай българските демократи изпадат в доста съмнителното положение на хора, които се оплакват от живота по принцип само, защото този живот им е отказал някои благинки, които дава на други – просто, защото тези други са се оказали по-умни.
Добре, но повече от ясно е, че така е било във всички времена, общества и епохи – по-умните имат повече житейски блага за разлика от другитте, които се оказват не толкова умни.
Тук демократите издигат следният контра-аргумент: да, вярно е, че комунистите спечелиха битката за демократичните облаги и победиха нас, демократите, но това не е, защото са по-умни от нас - а защото имаха предварително по-добри позиции за стартиране в демокрацията, подготвени още по времето на кървавия, ужасен тоталитаризъм на Тодор Живков, по времето на който тоталитаризъм нямаше безработица и всички можеха да си позволят поне 14 дни на море за жълти стотинки.
Очевидно е обаче, че този контра-аргумент трудно издържа критика.
Защото срещу него лесно се издига ре-контра-аргумент, който гласи следното: ами вие, уважаеми демократи, когато започвахте борбата за демокрация през 1989 г., нима не знаехте, че дотогава България се е управлявала 45 години от комунисти?
Как да не сте знаели? Та нали това ви беше основният лозунг тогава: «45 ГОДИНИ СТИГАТ» - достатъчно е да се видят снимки от онова време, че даже и песни такива имаше?
Значи, сте знаели, че България е управлявана 45 години, почти половин век, от комунисти – но не ви е дошло на ум, че те, комунистите, също имат някакъв мозък в главите си и, съответно, са се подготвили за различни варианти в развоя на събитията и са намислили какво да правят в тези различни варианти? Е, ако е така и ако не сте се досетили за това – значи, сте подценили противника. Ако пък сте се досетили, но не сте успели да го предотвратите: значи сте се оказали некадърни. Тоест: във всички случаи сте се оказали глупаци, и съвсем закономерно и справедливо сте загубили битката за българската демокрация – и сега българската демокрация принадлежи на комунистите. А не на самите вас, както явно смятате за справедливо, че би трябвало да бъде.
Най-интересното е, скъпи български демократи, че вие самите наистина смятате за справедливо българската демокрация да принадлежи на вас: тоест, вие да извличате облагите от нея във вид на власт, финансови и икономически възможности, въобще на охолен и безметежен живот.
Само, дето избягвате да се вгледате в собствените си идейни постулати: че демокрацията, заедно с всичките облаги от нея, принадлежи не на идейно убедените – тоест, на глупаците, а принадлежи на умните, способните и кадърните.
И след като комунистите сега гушкат, лапат и се оригват от нейните облаги (вместо вие да гушкате тези облаги, да ги лапате и да се оригвате от тях) – значи именно комунистите са се оказали по-умни, по-способни и по-кадърни от вас. И така всичко идва на местата си: демокрацията е отворила път за изява на творческите способности и възможности на умните, способните и кадърните.
Ама тези умни, и способни, и кадърни се били оказали, о, ужас , комунстите – а не вие?
Да, наистина е малко кофти. Неприятно дори, може да се каже. Неприятно за вас, демократите. Тук човек може да ви разбере. Комунистите се оказали по-умни и ви измъкнали кокала.
Само едно ви моля: недейте да казвате, че е несправедливо. Защото, ако се окаже, че демокрацията несправедливо е дала своите облаги на умните, способните и кадърните (които умни, способни и кадърни, се били оказали комунистите, за разлика от вас), тогава ще излезе,че според вас е по-справедливо демокрацията да даде своите облбаги на глупавите, неспособните и некадърните – тоест на самите вас? Това ли би било справедливото?
Хм… Тук вече явно всички зависи от гледната точка.
Но също така е явно, че вашата гледна точка няма да е обективна, нито безпристрастна. На всичко отгоре ще е гледна точка на малцинство без особено значение – защото онези тъпчовци, които все още вярват в «демокрацията», очевидно стават все по-намаляващо малцинство.
Но все пак има нещо, което може да утеши българските демократи.
Това е възможността демокрацията в България изобщо да не се е провалила.
Защото тази възможност съществува и тя въобще не е за пренебрегване.
Не зная дали това ще хвърли в ликуване българските демократи - но ако се вгледаме в главните, фундаменталните, процеси, които протичат в България, ще видим, че това са и фундаменталните процеси, които протичат в цяла демократична Европа.
На първо място: намаляването на коренното население и замяната му с афро-азиатско.
Причината е ниската раждаемост на коренното население в Европа и развихрената имиграция на африкано-азиатци.
Та каква е разликата от България? Нали и в България коренното население е с ниска раждаемост и бива заменяно с азиатско (в нашия случай – с цигани), а напоследък и с африканско, благодарение на усилията на протежето на ГЕРБ, еврокомисарката от страна на България Кристалина Георгиева?
Значи, поне в демографско отношение между демокрацията в България и демокрацията в Европа няма никаква разлика.
На второ място: виждаме как, независимо от явното противоречие с основния принцип на демокрацията, който основен принцип гласи, че правата на мнозинствата са над правата на малцинствата, в цяла Европа протича точно обратният процес – правата на малцинствата се изравняват с правата на мнозинствата, та на места даже и се превръщат в привилегии.
Е, нима в България не е същото?
Значи и в това отношение българската демокрация е на нивото на европейската и за никакъв «провал на демокрацията» не може да се говори. Напротив: демокрацията в България се развива в пълен синхрон с европейската. Дори я изпреварва: много европейски страни наложиха лимити за малцинствата на нелегалните имигранти, докато България е с широко отворени врати и без никакви лимити за такива малцинства. Както казва гербовата Кристалина, те щели да ни оправят демографията…
И третата причина, поради която демократите трябва да се утешат: виждаме как в България, също както в цяла Европа, християнството все повече губи позиции – и вместо да се строят все повече църкви (в една Румъния, например, се строят по 10 църкви месечно), се строят все повече джамии.
Също както в Европа..
Така, че, да утешим демократите!
Успокойте се, български демократи!
Не, не се е провалила демокрацията в България.
Именно това, което е днес в България, е образцовата демокрация в нейния най-идеален вариант: пълно, тотално унищожение на християнството, заедно с унищожение на самите християни и замяната им с другоземци и друговерци.
Всичко друго са несъществени подробности, които с времето ще изчезнат и ще бъдат забравени.
Но унищожението на българите няма как да бъде забравено – просто защото в българските градове и села мнозинството от населението ще са цигани, а когато някой се запита защо е така и се зарови в историята, с учудване ще установи, че в миналото мнозинството тук, по тези земи, са били българи.
Демократични или някакви други – какво значение?
Нали просто вече няма да ги има – което и ще бъде венецът и най-забележителното постижение на българската демокрация.
Любомир Чолаков
Покраи празниците адреналина е на ниво,хумор, веселба, алкохол,всичко това е смес от любовта около вас.И започва да ви се вие свят,лягайте си за да не паднете!!!
Днес пускат при мен за трети път прайм-тайм 100%, ако се бях "възползвал" от коледния прайм-тайм, бих се почувствал яко прекаран, защото за същите пари, щях получа още 50% злато, аз поне щях да съм бесен. Докато се "възхищавах" на този трик, с който ggs направиха на "глупи" част от "спонсорите" си, и ги минаха леко "у лево", се подсетих за хората които си служат с лявата ръка - 7% от населението на земята, с много учени и интелигентни хора в редиците си. Дали, този който е измислил гейм-плея на фермата, не е от тия 7%. Когато държиш мишката дясна ръка, естественият ход на разгъване и свиване на лакътната става, и движението на китката, движи курсора на мишката по диагонала долен ляв - горен десен ъгъл на монитора. Докато при работа с лява ръка диагоналът е горе ляво - долу дясно, и точно този диагонал е удобен за засяване на полетата, и зареждане на оборите, защото следва разгъването на лявата ръка. На естествения "десен" диагонал се намира иконката за завъртане на обекта, и за да засееш или заредиш обор, си свиваш и движиш ръката по неестествен, неудобен начин. Мисля че гейм-плея ще стане по-удобен за работа с дясна ръка, ако иконката за засяване и зареждане на оборите, от командния кръг, си размени мястото с тази за завъртането на обекта и застане на "работния" диагонал на дясната ръка. а ако искаме и двете страни да са доволни, нека тогава да можем да им разменяме местата, по желание, и потребности, едва ли това ще натовари играта.
Attachment not found.
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледне просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Борис Христов
Ето и едно от мен
,, Ний
Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.
Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -
ний, бледи смъртници – родени за живот.
А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.
На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний морните борци.
Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.
Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
“И ние сме деца на майката земя!” ,,
Уморих се и аз
Уморих се да живея във вихър от злоба, ненавист, сребролюбие и предателство, уморих се да гледам хора напреднали, вместо да се обърнат, и дадат ръка на изоставащия, се изправят в цял ръст и крещят "булгар, булгар", други водени от тъмата в душите им, да пръскат черните ледените кристали и да тровят всички покрай себе си. Уморих се да губя приятели, един по един изнизващи се покрай мен, и отиващи да приготвят място за мен, там на вечнозелените поля. За това чакам и тази Нова Година, да замете с новия си плащ полето на надеждата, където да засеем нашите семена-желания, семена-трепети,семена-доброта, и да се надяваме,че плевелите на човеконенависта, няма заглушат крехките стръкчета.
Желая много здраве, радост и щастие, на хората останали до мен, въпреки превратностите на съдбата. Нека бъдем заедно през новата 2014 година, а другото само ще дойде.
– Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
– Не отивайте толкова далеч – отговорил старецът – просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
– Старецът беше прав – започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
– Не отивайте толкова далеч – пак отговорил старецът – фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
– Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.
– Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
– Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите – не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
– Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие…
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път …
http://www.youtube.com/watch?v=SBiyQ3fsT5k
Съдбата така ме е залюляла, че от първите мигове живот, съм заобиколен с учители. В рода ми има представители на тази професия, за които ме питат още като се представя на непознати от нашия край. Приятели, семейство, просто се нося в този океан от хора посветили се на тази трудна, много трудна професия. И преди и сега, негласно, хората в тази професия се делят на Учители и Преподаватели, и докато спомена за Учителя те следва нетленно през годините,Преподавателят е забравен още при завършването. Намерих в нета едни размисли, и си позволявам да ви ги представя, така както са написани, защото съм съгласен с тях:)
Ефективният учител е....
Древногръцкият историк Плутарх е казал, че :“ Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Тук веднага възниква въпросът - какъв трябва да е добрият учител? Дали той трябва да е строг и да спазва само своите професионални задължения? Дали трябва да е „приятелят“, „добрият“, либералният учител в отношенията си с учениците? Или дали той трябва да е комплексен образ от всички тези качества? Но от тук възниква и другият въпрос – какви точно трябва да са критериите , за да бъде един учител добър и кой определя това?
Учителят несъмнено се превръща в един от най-важните хора в живота на детето. На него се пада трудната задача да изгради детото като личност, да го социализира, да образова, да предразполага децата към работа. Да не забравяме обаче, че освен всичко това един ефективен учител трябва да бъде модел за подражание.
Но ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник. Да бъдеш добър учител, да можеш да учиш децата с любов, търпение и разбиране е не само нужно да бъдеш добър професионалист , крайно необходимо е да си осъзнал сам себе си, че го искаш силно, че си готов да му се отдадеш сляпо и безрезервно. Да си позволиш да обичаш и да приемаш учениците като свои деца. Дори като свои връстници, но не да преминаваш тънката граница помежду ви. Да си позволиш да им бъдеш приятел, наставник, съветник без да се опитваш да вземаш решенията вместо тях. Това са едни от най-трудните моменти на изпитание не само на учителските , а и на човешките способности.
Добрият учител трябва да споделя своите принципи и убеждения с учениците си, но без да ги налага или да настоява учениците да се съгласяват с тях. Но понякога тези ценности могат да се използват не като лични идеали ,а като средста за постигане на по-високи цели. Учениците могат сами да изберат към кои ценности да се придържат, докато израстват като личности.
Учителят трябва да се стреми към това да подтикне своите ученици да бъдат любознателни през целия си живот, да мислят критично – за себе си и за света. Една от задачите на учителя е да съумее да формира и укрепи такъв критически реализъм у ученика, което в никакъв случай не означава да бъде прекалено критичен и строг.
Ефективният учител трябва да е няколко крачки пред своите ученици, доколкото е възможно това със съвременните ученици. Именно този факт задължава учителят на 21 век да не спира да се развива, да не се осланя само на годините опит и придобитите клалификации и умения. Изключително важно е да бъде отворен към промените и нововъведенията. В образованието има място за традиции, но то има нужда от глътка свежест – нови подходи, идеи, системи. Съвременният учител трябва да бъде новатор. Добрият учител не трябва да претрупва работата си, нито да пришпорва своите ученици.Да се съсредоточава върху същественото и да пропуска безмислените подробности , като по този начин прави урока по-интересен. Трябва да владее магията да приковава вниманието, да поражда любов и интерес към материята, която преподава, да умее да плени умовете и сърцата на учениците, за да може да се докосне до любопитството им, което от своя страна да подтикне потенциала към развитие. Учителят трябва да умее да създава връзка с учениците си , да бъде съпричастен с техните чувства и емоции. Той трябва да умее да им съчувства, когато са се провалили и да се радва заедно с тях на победите им. Той трябва да има положителен поглед на живота, да съумява да запазва позитивизма дори в негативни ситуации. Тряба също да се занимава с всеки от уениците си поотделно. Не се държи като абсолютен авторитет, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде. Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуални грешки, както своите, така и на учениците си.
Ефективният учител трябва да бъде различен. Да има нестандартни начини на преподаване, които да прилага. От там идва причината , поради която учениците биха се наслаждавали на часовете му и биха го търсили за съвети, нови идеи и съдействие.
Езикът на тялото е едно от основните оръжия на съвременния емоционално интелигентен учител. Той може да бъде ключово средствто за комуникация и поддържане на позитивизма към учебния процес. Когато един учител има високи ораторски умения, то тогава той говори със страст за това, което преподава и е вдъхновяващ. Но той не трябва да забравя, че дискусиите, а не лекциите водят до обратна връзка с учениците.
Успешният учител трябва да познава добре учениците си.Тук на помощ идват родителите , от които се очаква да дадат определена информация за децата си
.Спокойствието и разбирането е ключът към разбиването на агресията у учениците, която напоследък се забелязва все по-често. Тази агресия има своите корени , понякога те са просто едни изплашени млади хора , които са преживели доста тежки моменти за възрастта си. Целта на учителя-психолог е да помогне на тези наранени души да се отърсят от страха и стреса.
Накрая, но не последно място по важност, поставям чувството за хумор. То спомага за намаляване на напрежението между учителя, като авторитет, и неговите ученици. Разведрява атмосферата , особено в тежки периоди. Способността да разсмееш своите ученици, не е за подценяване днес.
Добрият учител трябва да има сили да оцелява , да се чувства значим и необходим. Отношението на учениците към техния учител е отражение на самия него като човек, специалист и ролята, която е изиграл във формирането им като индивиди. Учителството е не просто професия, колкото състояние на духа. Добрият учител е такъв по рождение.
мислия, че заслуйаваш една огромна БЛАГОДАРНОСТ,
за страхотната тема „размисли и страсти“!!!