Начало Bulgarian Развлечение и забавление

Събитие във форума: Рита идва на гости 2-ри кръг - Истории

Magika (BG1)Magika (BG1) Публикации: 1,909
редактирано 07.10.2013 в Развлечение и забавление
Здравейте на всички:

Тук може да публикуват отговори всички, които са избрали 1-ва задача Напиши история.

Информация за втори кръг ТУК.

Въпросите си задавайте ТУК.

Моля, използвайте тази тема, само за да публикувате историите си. Всяко друго мнение ще бъде изтривано без коментар!


Поздрави и късмет.
Post edited by Magika (BG1) on

Коментари

  • tanetytanety Публикации: 6
    редактирано 02.10.2013
    Моята животновъдна Ферма

    Град Първомай се намира на 40 километра от град Пловдив. В близост до града минава река Марица. Климатът е умерено - континентален с големи температурни амплитуди. Зимата е характерна с мразовити дни, а лятото е най често горещо с абсолютни максимални амплитуди. Преносът на студени въздушни маси през зимата е от север. През пролетта и лятото се наблюдават гръмотевични бури с поройни валежи. Водните ресурси се осигуряват от река Марица. Почвите са черноземни и силно плодородни, което обуславя интензивно развитие на земеделието.
    Описание на фермата ми:
    Моята Ферма е разположена в покрайнините на град Първомай. В нея отглеждам 50 броя овце от породата" Плевенска черноглава ". Обработвам 55 дка земя за производство на нужните фуражи. Стопанските постройки са разположени в северозападния ъгъл на фермата. Състоят се от помещение за 50 броя овце, помещение за агнета, склад за зърно, навес за съхранение на грубия фураж, силажна яма и двор за разходка на овцете. Поради това, че районът е равнинен и ветровит съм изградил и защитни пояси. От западната страна са засадени липи, а от северната страна са засадени орехи. По брега на река Марица има засадени тополи и върби. Те осигуряват ветрова защита на различните видове зърнени и окопни култури и от измръзване, суша, ограничават прекомерното изпарение на почвената влага, създават се места за почивка на животните...
  • Tinka_hristova4Tinka_hristova4 Публикации: 10
    редактирано 03.10.2013
    И ето пак звъни телефона. Едва отварям очи, но работата мен чака. Грабвам чаша с кафе и хайде на полето. Кравите тъжно мучат, а прасетата квичат. Запретвам ръкави и хайде кравите са издоени, нахранени и краварника изчистен. Чакам с нетърпение пак да поникне прясна трева, че да ги пускам навън да пасат. Нахранвам прасетата, изчиствам и хайде в курника. Браво, какви носачки, какво чудо! Заслужиха си царевицата, а и петела и той, де! Хубава тор, ама силна. Дай да я сложа да отлежи в силоза! Тези ябълки ще ми трябват точно днес, а и за череши имам заявка. Ами, хайде да берем! Времето напредва, трябва да отворя ресторанта, сервитьорките вече чакат пред врата. Зареждам склада. О, козето мляко е свършило – хайде в козарника на млеконадой. Нахранване добичетата, почистване, а бе позната история. Мятам хляба в пещта, пускам да се бий сметана и посрещам първите клиенти. Обирам зеленчуците, малко слабичко е днес, но утре ще наваксам. Бадемите са за бране и цветя трябва да занеса в магазина, а стана вече 8:00ч. Май ще ми трябва помощник или 48-часово денонощие! Ще има уволнения! Охраната на цветната градина пак сваля берачките и пречи на трудовия им процес. Тази сутрин фруктовата реколта е добра! А и зехтин ще имам поне за ден. Явно има и по-ранобудни от мен - пчеличките вече весело жужят и усърдно се трудят. Остана само компостера да заредя и до банката за кредит да отида, че дестилационната ми е за ремонт, а и смесителя се е задръстил, но сега сядам на заслужена почивка, а после я мятам пак…прасета, кокошки, маслини…
    Чудесна игра! Ако беше истина – щях да откача!
  • kremkremenka2kremkremenka2 Публикации: 10
    редактирано 03.10.2013
    Малък рай под небето


    -Колко е красиво! - възкликна Джордж, загледал се в красивите цветове, които
    фермата му разкриваше пред него.
    Беше краят на Август.Обедното слънце напичаше. Джордж обожаваше това време от деня. Беше седнал на верандата, опънал краката си на ниския парапет, които я ограждаше. До него, седнала жена му Матилда, дозашиваше панталона му, който беше скъсал при вчерашната си работа из двора. Когато чу възклицанието му, нежно се усмихна и кимна с глава. Срещу тях се задаваше дъщеря им Ева, набрала няколко червени ябълки. Беше решила да направи ябълков пай, с който да изненада Бени на планувания от тях пикник следобед. До нея наперено вървеше котаракът Томи, който вечерта, докато гонеше светулките, бе счупил една от саксиите с цветя. Сега, когато видя Матилда да стои на верандата, побърза да се скрие зад Ева. Но тя не му бе ядосана, а и не можеше да му се сърди. В знак на това му бе приготвила пълна купичка с мляко за обяд. През това време Бени свършваше с работата с баща си Стив над мелницата и двамата се готвеха за заслужена кратка почивка. Стив и Джордж бяха приятели и съседи от дълго време, така че когато го видя, Джордж не пропусна да го поздрави.
    Беше тихо и спокойно. Всички животните се бяха скрили на сянка. Единственият шум, който се чуваше, беше песента на птиците. Ето това обожаваше Джордж. Намести сламената си шапка, облегна се удобно на стола и тихо повтори:
    -Колко е красиво!
  • bradvata2bradvata2 Публикации: 46
    редактирано 03.10.2013
    Вечер е. Почти всички спят, а аз продължавам да работя във фермата. Имам нужда от почивка. Ще заредя всичко във фермата, ще се отпусна на дивана да погледам телевизия. ...
    ...Ооо, каква красота и спокойствие! Фермата е огромна, всички къщи са обновени. Чувам весела глъчка. Работниците се трудят неуморно и максимално ефективно. Фермата е в своя апогей. Каква красота, спокойствие и щастие!
    Ресторанта е претъпкан с доволни клиенти, а сервитьорите учтиво ги обслужват по всички правила на ресторантьорството. От близо се усеща аромат на прясно изпечен хляб. А фермата за цветя! Тя просто е брилянтна! Каква пъстрота на ливадите! Какъв прекрасен аромат на диви цветя! Каква омая сладка!
    Любопитни хора надничат зад оградите. Чуват се хвалебствени слова. Горда и щастлива съм от постигнатото.
    Но, чакай! Какво става? Каква е тази суматоха? От къде се появи това зло куче? Как само се нахвърля срещу хората, а те горките в своята паника бягат и пищят! Не вярвам на очите си, че виждам това! ...
    Разтърквам очи. Бавно се надигам от дивана и се оглеждам. По телевизията тече "сутрешен блок", а фермата!? Сигурно последно съм я заредила преди повече от седем часа! Не знам откъде да започна. Хващам мишката и започвам трескаво да работя.
    А как изглеждаше само фермата ми преди малко! Колко красива, подредена и спокойна!
    Сън, сладък сън!
  • lilikazlilikaz Публикации: 48
    редактирано 04.10.2013
    Шарен свят

    Шарен свят! В едно се преплитат червени и сочни ябълки, още неоткъснати от зелените дървета, с розови череши и сини и бистри езера. Градините са пълни с оранжеви моркови, златни бадеми, бяло цвекло и ароматна лавандула с цвят на виолетовотъмни очи на девойка.

    А какъв аромат! Уханието на ванилия и лавандула се смесва с нежния дъх на розите и жасмина и с тежкия сладък мирис на мед и зехтин. В ресторанта уханията на гозбите омайват и канят всеки гост да поиска още и още, и още.

    Веселото бърборене там не заглушава глъчката, която се носи от оборите, където важно важно пристъпват кокошките носачки, кравите преживят спокойно, а прасенцата грухтят и се оглеждат за нова локвичка, в която да цопнат. Също като децата! А водата се лее на воля - езера, водопади, реки.

    Стъмва се и игрите по пързалки и фонтани затихват. Животните утихват и заспиват, младежите правят последните приготовления за похода сред природата с Теса, а малките деца сядат около Рита, която им разказва чудни приказки.

    Колко е прекрасен този шарен свят!
  • Magi85 (BG1)Magi85 (BG1) Публикации: 466
    редактирано 04.10.2013
    Забавна случка.

    И ето поредния забързан ден в моята ферма.Реколтата от нивите се събира,преработва,оборите и овошките се зареждат,продукцията се събира и всичко това отново и отново.Малко по малко деня се изниза и се свечери,очите натежават,а топлите завивки те примамват.Както се бях замечтала изведнъж какво да видя всички сгради спряха.Работниците наизлязоха и всеки с вдигната табела.Един "Гладни сме!" друг "Искаме почивка!",трети "Искаме по добри условия на живот".Потърках очи и си викам как е възможно това,сън ли е реалност ли е.Ами защо не,сега е времена на стачки,може да са чули от някъде и да се решили и те да си търсят правата.Ами викам си,ще ги оставя да си починат пък може да мирясат.Оставих всички сгради спрени и си легнах.Ставам сутринта и ме обзе мисълта за снощната случка.Реших да проверя как са моите хора,починаха ли си или все още са решени да стачкуват и да разбера до кога ще е така.Поне нещо да се опитам да се споразумеем.Пускам си играта и какво да видя пълна анархия.Опъни ли си няколко прасенца на чеверменца,кой за риба,кой на плаж.Извили се едни хора.Други си спретнали купон във стопанството.Ама бива ли така,аз ги оставих да си починат,а те превзели фермата.Е няма да им се оставя пък.Каквото било било,вихрели са се цяла нощ ще си затворя очите.Влязох аз в складовете и продадох всичката храна.Хайде сега да ви видя като няма месо какво ще правите.Хапнаха те прасенцата,повеселиха се,ослушваха се,па накрая се върнаха да работят.Изведнъж нещо почна да звънни,а това било часовника ми,май е време да ставам.Почнах да се приготвям за работа и реших да си надникна фермата преди да тръгна.Влизам и всичко си е ок,замислих се дали всичко не е било само сън...... :)
  • gesi (BG1)gesi (BG1) Публикации: 12
    редактирано 04.10.2013
    Днес е специален ден за обичания от всички фермер Джордж. Решил е да посети новата ферма на Gesi.
    Още отдалеч погледът му се спря на приветливата ограда и той доволно се почеса зад ухото. В далечината се чуваше щастливото кудкудякане на кокошките, стройното квичене на прасетата и мързеливото мучене на кравите.
    Очите на Джордж се изпълниха със задоволство. Навсякъде се виждаха усмихнати работници, погълнати от работа.
    Отпред се виждаха стройните редици на добре гледаните овощни дръвчета. Пред тях се показаха чудесни ниви - изорани и добре наторени.
    Джордж беше удивен и се чудеше кое да гледа по-напред.
    Разбира се искаше да види и производствените съоръжения - силоза, компостера и мелницата работеха на пълни обороти.
    В самия край на двора се извисяваше приказно стопанство, заобиколено от малки спретнати къщички, сгушени между декоративните дървета.
    Джордж беше онемял от изненада. Навсякъде се виждаха красиви декорации, които радваха окото- приказна кула, чудесна чаена градина, езерца и водопади, уютно барбекю.
    Сърцето на стария фермер трепкаше от радост . Такава уредена и перфектно работеща ферма не беше виждал много отдавна. Удивен от видяното, Джордж реши, че всичко това заслужава да бъде описано от Рита в местния вестник, за да може повече хора да узнаят за приказната ферма на Gesi.
  • cvete1 (BG1)cvete1 (BG1) BG1 Публикации: 40
    редактирано 05.10.2013
    Една прекрасна игра за отмора и много запознанства
    В нашето натоварено и пълно с проблеми време фермата е една чудесна игра.Благодарение на нея се запознах с много нови приятели от нашата малка страна, с които си помагаме в играта.Запознаваме се с непознатата Азия ,ходим на походи в планината,припомняме си за детството с приказките.Като седна пред играта забравям проблемите,приятелите в играта ми помагат за фермата, играем задружно мисии ,търсим пчелите на Рита и чакаме с нетърпение всяка нова игра и чакаме с нетърпение архитекта,който все ни изненадва.Обичам тази игра,харесвам ми като работя и в трите си ферми и да се състезавам с другите играчи ,да общуваме помежду си,доволна съм ако мога да помогна на някой със съвет ,както и на мене са помагали.Иска ми се да има повече игри във фермата , повече предизвикателства и прекрасни награди ,за да може по дълго да сме заедно.Благодаря Ви.
  • flo_eflo_e Публикации: 54
    редактирано 06.10.2013
    Ура! Ваканция! Имах големи планове за лятната ваканция, но моите родители бяха на друго мнение.Изпратиха ме на село във фермата при баба и дядо. Кофти работа. Трябвало да разбера как се изкарват парите, с които ми купуват PSP,лаптоп,ipod,всички неща които карат момичета да са ми приятелки. С неохота заминах. Пътуването беше ужасно! Още със слизането от автобуса, срещу мен, весело върти опашка едно малко кутре. Никога не съм имал домашен любимец. Погалих го, а той заподскача радостно около мен и реших - вземам го. Баба и дядо гледат толкова животни и едно куче във фермата ще е добре дошло. Вървя по улицата гушнал новият си приятел и за първи път забелязвам красотата наоколо. Малката рекичка, птиците, хълмовете над селото а във въздуха се усеща едно приповдигнато настроение. Някъде далеч се чува музика. Ето и баба тича да ме посреща. Как ми се радва само.... Толкова рядко идвам тук. Тя бърза да ми разкаже за приказния фестивал, който се провежда в селото. Довечера ще ме заведе на лунапарк. Черпи ме с вкусни и сочни червени ябълки откъснати от градината. С дядо толкова се зарадваха на Шаро ( така кръстих новият си приятел), че веднага го пуснахме да обиколи фермата и да опознае новият си дом. Баба се засуети да сложи обяд. Отрупа масата с яйца, мляко, сирене, масло, домат, все неща произведени във фермата. Разбира се не беше забравила и любимите ми маслени сладки. Веднага след вкусния обяд дядо ме разходи из фермата. Тук някъде видях и симпатичната лилава крава, напереният шарен петел, който веднага показа на Шаро кой е господарят в курника, свинята майка с новородените прасенца. Фермата беше изпълнена с живот. Зачудих се как двамата успяват да се грижат за това голямо стопанство. Дядо ми се усмихна и ме качи на новият син трактор.Показа ми нивите засети с царевица, пшеница, зеле, цвекло, градините с ябълки, череши, бадеми. Прогресът беше и тук, не само в новите "джаджи" както весело дядо нарича моите "I-неща". След дълга и весела нощ на приказния фестивал, с дядо се заехме да издоим кравите, да изчистим оборите. Сега е най-важното време от годината, тъй като се прибира по-голямата част от реколтата. С радост помагах всеки ден. Не ми беше нужен Интернет, не се сетих за новото си PSP, нещо се промени в мен. Резултата от труда ми ме накара да се почувствам горд, пораснал, значим. Неусетно ваканцията измина, между ябълковите дървета, жътвата на пшеницата, събирането на царевицата. Чакам с нетърпение следващата ваканция, дядо обеща да ме научи да карам синия трактор. Трудно се разделих с Шаро, но зная че той ще напомня на всички във фермата за мен.
  • shirin999shirin999 Публикации: 123
    редактирано 06.10.2013
    Веселата Ферма


    Веднъж на съседа фермата богата и огромна,
    коя от трите , точно не помня,
    един от гостите – фермери, големец,
    който беше със дебел портфейл глупец,
    на съседа дари лиценз златен
    след което, с глас префърцунено-наперен
    обяви високо, на всеослушание,
    за да привлече всеобщото внимание,
    че който добие златни кюлчета
    ще спечели няколко левчета
    а и ще получи бонус две прасета
    и руйно вино две качета!
    веднага много мераклии,
    ударили по повечко ракии
    се втурнаха един през друг да пробват,
    но се отказваха от изнемога,
    че тук се искаше чалъм,
    а не да си най-простия налъм!
    всеки само гледаше добивната мина!
    в същото време, без фермерска покана,
    от най-близкия градец,
    във фермата промъкна се крадец.
    никой дори не го забеляза,
    така че той здраво от всичко намаза-
    от съседите взе си най-скъпите дари,
    от богатите селяни-златни пендари,
    от попа-свещници посребрени,
    от момите-дари неподарени,
    на месаря взе от месата,
    а на хлебаря дървената лопата,
    дето печеше пухкави хлебчета,
    на миньора взе няколко кюлчета,
    открадна и много други неща,
    за които да не разказвам сега,
    когато всички кражби се разкриха.
    да намерят извършителя решиха.
    награбиха кой кол, кой вила, лопата,
    за да потърсят бърза разплата.
    но бързо отхвърлиха туй намерение
    и промениха своето решение,
    макар да бяха селяци,
    те бяха най-вече веселяци
    и във веселба пак се хвърлиха животима
    оттук прякора-веселата ферма.
    и аз там бях, с тях веселих се,
    но най-вече преядох, напих се,
    че съм достоен за рода си доказах,
    че и на вас ви всичко разказах,
    да знае всеки, случката да помни,
    на богата ферма да си я припомни.
    а може и аз да съм бил крадеца...
    сега живуркам си спокойно във градеца.
    не стига, че препих на фермата богата,
    но и дарове богати имам за родата!
  • annie_vd (BG1)annie_vd (BG1) Публикации: 1
    редактирано 07.10.2013
    Нашият виртуален живот

    Както вероятно повечето от играчите, и аз попаднах на играта случайно. И се увлякох. А всъщност имам огромен двор около къщата ни в едно близко село, където може – и се прави- да се отглеждат различни плодове и зеленчуци, че и кокошчици дори. Аз съм аналитичен тип човек, твърде рядко позволявам на емоциите да влияят върху действията ми, та, дълго търсих обяснение защо толкова много хора са привлечени от Биг Фарм.
    Всъщност, сега, след толкова време, прекарано в строене, садене и хранене на животни, обяснението е очевидно: животът във виртуалната ферма, село и свят отразява в голяма степен истинския живот. Има бедни и богати; има упорито преследващи поредната декорация с цената на огромни усилия- те разчитат само на добро планиране и доста труд; има добри и лоши. Има коректни играчи, които лесно и с удоволствие работят в екипа на съвместната игра, но има и възползващи се от усилията на другите. Има коректни мениджъри – ръководители на съвместни игри, които се грижат за отборите си. Има хора, които са готови да помагат и споделят опита си във форума. Но има и неприятни заядливци, които живеят с усещането, че светът се върти около тях. Има грамотни, разбрани, толерантни играчи, но има и дразнещо неприятни мърморковци, на които все някой друг им е виновен. Има разпилени, неподредени играчи, както и такива, фокусирани върху функционалността, но умеещи да ценят и красивото- техните ферми са радост за окото- подредени, цветни, красиви. Въобще, шарен свят.
    Та, животът във фермата е интересен, пълен с предизвикателства, следващ естествения си ход, така, както е и в реалния живот. И само от нас – играчите, зависи дали ще има сътресения, дали ще се цени коректността и предприемчивостта или пък неграмотността – във всичките й проявления, и пошлостта ще вземат връх.
    Въобще, да играем и се забавляваме, защото все пак Биг Фарм е само виртуалният ни живот.
  • soonik (BG1)soonik (BG1) Публикации: 20
    редактирано 07.10.2013
    Като на шега започнах тази игра.Увлекателна и толкова близка до истинския живот. Работи,строй,поправяй,понякога разрушавай.Размествай и подреждай,за да има място и да е на висота така желаното щастие на твоите работници.Събирай,продавай,купувай и гледай да заделиш някой долар,защото /както в реалният живот/всичко опира до пари. Ако искаш хамбарите ти да са пълни,трябва да работиш-да нахраниш животните,да им почистиш,да изореш и засееш нивите/ако им сложиш хумус още по-добре/,да обереш градините...Трябва всичко да надстроиш на макс,за да има за теб,а и работниците да са доволни. Не трябва да забравяш да зареждаш ресторанта и магазина с пресни продукти, за да са доволни клиентите ти. Като пчелички прелитаме от ферма на ферма и се грижим всичко да бъде наред. Искаме да има пресни яйца за омлет-ще засеем царевица,ще я оберем и смелим,за да нахраним кокошките. Искаме да имаме прасета-те не падат от небето.Ще запретнем ръкави,ще засеем зеленце,ще го смелим и ще заредим свинарника. Искаме прясна сметана за ресторанта-ще издоим кравите. Приял ни се е сладолед с марципан-ще ядем,но преди това ще се потрудим.Засяваме захарно цвекло,обираме и бадемите;произвеждаме си марципан и чак след това сядаме в ресторанта и се наслаждаваме на сладоледа.Да ни е сладко! Работа,работа,работа... Всичко опира до работата.Не се ли трудиш,нищо няма да имаш. И тук във виртуалният свят и навън в реалния живот всеки трябва да се труди,защото нищо не пада от небето наготово./А и да ти падне трябва да си находчив и да знаеш как да го вложиш./ Но не забравяйте,че няма нищо по-хубаво от това да знаеш,че всичко което си постигнал си го направил с двете си отрудени ръце. Лека и спорна работа,фермери!
Тази дискусия е била затворена.