Събитие във форума: Рита идва на гости 2-ри кръг - Истории
Magika (BG1)
Публикации: 1,909
Здравейте на всички:
Тук може да публикуват отговори всички, които са избрали 1-ва задача Напиши история.
Информация за втори кръг ТУК.
Въпросите си задавайте ТУК.
Моля, използвайте тази тема, само за да публикувате историите си. Всяко друго мнение ще бъде изтривано без коментар!
Поздрави и късмет.
Тук може да публикуват отговори всички, които са избрали 1-ва задача Напиши история.
Информация за втори кръг ТУК.
Въпросите си задавайте ТУК.
Моля, използвайте тази тема, само за да публикувате историите си. Всяко друго мнение ще бъде изтривано без коментар!
Поздрави и късмет.
Post edited by Magika (BG1) on
0
Тази дискусия е била затворена.
Коментари
Град Първомай се намира на 40 километра от град Пловдив. В близост до града минава река Марица. Климатът е умерено - континентален с големи температурни амплитуди. Зимата е характерна с мразовити дни, а лятото е най често горещо с абсолютни максимални амплитуди. Преносът на студени въздушни маси през зимата е от север. През пролетта и лятото се наблюдават гръмотевични бури с поройни валежи. Водните ресурси се осигуряват от река Марица. Почвите са черноземни и силно плодородни, което обуславя интензивно развитие на земеделието.
Описание на фермата ми:
Моята Ферма е разположена в покрайнините на град Първомай. В нея отглеждам 50 броя овце от породата" Плевенска черноглава ". Обработвам 55 дка земя за производство на нужните фуражи. Стопанските постройки са разположени в северозападния ъгъл на фермата. Състоят се от помещение за 50 броя овце, помещение за агнета, склад за зърно, навес за съхранение на грубия фураж, силажна яма и двор за разходка на овцете. Поради това, че районът е равнинен и ветровит съм изградил и защитни пояси. От западната страна са засадени липи, а от северната страна са засадени орехи. По брега на река Марица има засадени тополи и върби. Те осигуряват ветрова защита на различните видове зърнени и окопни култури и от измръзване, суша, ограничават прекомерното изпарение на почвената влага, създават се места за почивка на животните...
Чудесна игра! Ако беше истина – щях да откача!
-Колко е красиво! - възкликна Джордж, загледал се в красивите цветове, които
фермата му разкриваше пред него.
Беше краят на Август.Обедното слънце напичаше. Джордж обожаваше това време от деня. Беше седнал на верандата, опънал краката си на ниския парапет, които я ограждаше. До него, седнала жена му Матилда, дозашиваше панталона му, който беше скъсал при вчерашната си работа из двора. Когато чу възклицанието му, нежно се усмихна и кимна с глава. Срещу тях се задаваше дъщеря им Ева, набрала няколко червени ябълки. Беше решила да направи ябълков пай, с който да изненада Бени на планувания от тях пикник следобед. До нея наперено вървеше котаракът Томи, който вечерта, докато гонеше светулките, бе счупил една от саксиите с цветя. Сега, когато видя Матилда да стои на верандата, побърза да се скрие зад Ева. Но тя не му бе ядосана, а и не можеше да му се сърди. В знак на това му бе приготвила пълна купичка с мляко за обяд. През това време Бени свършваше с работата с баща си Стив над мелницата и двамата се готвеха за заслужена кратка почивка. Стив и Джордж бяха приятели и съседи от дълго време, така че когато го видя, Джордж не пропусна да го поздрави.
Беше тихо и спокойно. Всички животните се бяха скрили на сянка. Единственият шум, който се чуваше, беше песента на птиците. Ето това обожаваше Джордж. Намести сламената си шапка, облегна се удобно на стола и тихо повтори:
-Колко е красиво!
...Ооо, каква красота и спокойствие! Фермата е огромна, всички къщи са обновени. Чувам весела глъчка. Работниците се трудят неуморно и максимално ефективно. Фермата е в своя апогей. Каква красота, спокойствие и щастие!
Ресторанта е претъпкан с доволни клиенти, а сервитьорите учтиво ги обслужват по всички правила на ресторантьорството. От близо се усеща аромат на прясно изпечен хляб. А фермата за цветя! Тя просто е брилянтна! Каква пъстрота на ливадите! Какъв прекрасен аромат на диви цветя! Каква омая сладка!
Любопитни хора надничат зад оградите. Чуват се хвалебствени слова. Горда и щастлива съм от постигнатото.
Но, чакай! Какво става? Каква е тази суматоха? От къде се появи това зло куче? Как само се нахвърля срещу хората, а те горките в своята паника бягат и пищят! Не вярвам на очите си, че виждам това! ...
Разтърквам очи. Бавно се надигам от дивана и се оглеждам. По телевизията тече "сутрешен блок", а фермата!? Сигурно последно съм я заредила преди повече от седем часа! Не знам откъде да започна. Хващам мишката и започвам трескаво да работя.
А как изглеждаше само фермата ми преди малко! Колко красива, подредена и спокойна!
Сън, сладък сън!
Шарен свят! В едно се преплитат червени и сочни ябълки, още неоткъснати от зелените дървета, с розови череши и сини и бистри езера. Градините са пълни с оранжеви моркови, златни бадеми, бяло цвекло и ароматна лавандула с цвят на виолетовотъмни очи на девойка.
А какъв аромат! Уханието на ванилия и лавандула се смесва с нежния дъх на розите и жасмина и с тежкия сладък мирис на мед и зехтин. В ресторанта уханията на гозбите омайват и канят всеки гост да поиска още и още, и още.
Веселото бърборене там не заглушава глъчката, която се носи от оборите, където важно важно пристъпват кокошките носачки, кравите преживят спокойно, а прасенцата грухтят и се оглеждат за нова локвичка, в която да цопнат. Също като децата! А водата се лее на воля - езера, водопади, реки.
Стъмва се и игрите по пързалки и фонтани затихват. Животните утихват и заспиват, младежите правят последните приготовления за похода сред природата с Теса, а малките деца сядат около Рита, която им разказва чудни приказки.
Колко е прекрасен този шарен свят!
И ето поредния забързан ден в моята ферма.Реколтата от нивите се събира,преработва,оборите и овошките се зареждат,продукцията се събира и всичко това отново и отново.Малко по малко деня се изниза и се свечери,очите натежават,а топлите завивки те примамват.Както се бях замечтала изведнъж какво да видя всички сгради спряха.Работниците наизлязоха и всеки с вдигната табела.Един "Гладни сме!" друг "Искаме почивка!",трети "Искаме по добри условия на живот".Потърках очи и си викам как е възможно това,сън ли е реалност ли е.Ами защо не,сега е времена на стачки,може да са чули от някъде и да се решили и те да си търсят правата.Ами викам си,ще ги оставя да си починат пък може да мирясат.Оставих всички сгради спрени и си легнах.Ставам сутринта и ме обзе мисълта за снощната случка.Реших да проверя как са моите хора,починаха ли си или все още са решени да стачкуват и да разбера до кога ще е така.Поне нещо да се опитам да се споразумеем.Пускам си играта и какво да видя пълна анархия.Опъни ли си няколко прасенца на чеверменца,кой за риба,кой на плаж.Извили се едни хора.Други си спретнали купон във стопанството.Ама бива ли така,аз ги оставих да си починат,а те превзели фермата.Е няма да им се оставя пък.Каквото било било,вихрели са се цяла нощ ще си затворя очите.Влязох аз в складовете и продадох всичката храна.Хайде сега да ви видя като няма месо какво ще правите.Хапнаха те прасенцата,повеселиха се,ослушваха се,па накрая се върнаха да работят.Изведнъж нещо почна да звънни,а това било часовника ми,май е време да ставам.Почнах да се приготвям за работа и реших да си надникна фермата преди да тръгна.Влизам и всичко си е ок,замислих се дали всичко не е било само сън......
Още отдалеч погледът му се спря на приветливата ограда и той доволно се почеса зад ухото. В далечината се чуваше щастливото кудкудякане на кокошките, стройното квичене на прасетата и мързеливото мучене на кравите.
Очите на Джордж се изпълниха със задоволство. Навсякъде се виждаха усмихнати работници, погълнати от работа.
Отпред се виждаха стройните редици на добре гледаните овощни дръвчета. Пред тях се показаха чудесни ниви - изорани и добре наторени.
Джордж беше удивен и се чудеше кое да гледа по-напред.
Разбира се искаше да види и производствените съоръжения - силоза, компостера и мелницата работеха на пълни обороти.
В самия край на двора се извисяваше приказно стопанство, заобиколено от малки спретнати къщички, сгушени между декоративните дървета.
Джордж беше онемял от изненада. Навсякъде се виждаха красиви декорации, които радваха окото- приказна кула, чудесна чаена градина, езерца и водопади, уютно барбекю.
Сърцето на стария фермер трепкаше от радост . Такава уредена и перфектно работеща ферма не беше виждал много отдавна. Удивен от видяното, Джордж реши, че всичко това заслужава да бъде описано от Рита в местния вестник, за да може повече хора да узнаят за приказната ферма на Gesi.
В нашето натоварено и пълно с проблеми време фермата е една чудесна игра.Благодарение на нея се запознах с много нови приятели от нашата малка страна, с които си помагаме в играта.Запознаваме се с непознатата Азия ,ходим на походи в планината,припомняме си за детството с приказките.Като седна пред играта забравям проблемите,приятелите в играта ми помагат за фермата, играем задружно мисии ,търсим пчелите на Рита и чакаме с нетърпение всяка нова игра и чакаме с нетърпение архитекта,който все ни изненадва.Обичам тази игра,харесвам ми като работя и в трите си ферми и да се състезавам с другите играчи ,да общуваме помежду си,доволна съм ако мога да помогна на някой със съвет ,както и на мене са помагали.Иска ми се да има повече игри във фермата , повече предизвикателства и прекрасни награди ,за да може по дълго да сме заедно.Благодаря Ви.
Веднъж на съседа фермата богата и огромна,
коя от трите , точно не помня,
един от гостите – фермери, големец,
който беше със дебел портфейл глупец,
на съседа дари лиценз златен
след което, с глас префърцунено-наперен
обяви високо, на всеослушание,
за да привлече всеобщото внимание,
че който добие златни кюлчета
ще спечели няколко левчета
а и ще получи бонус две прасета
и руйно вино две качета!
веднага много мераклии,
ударили по повечко ракии
се втурнаха един през друг да пробват,
но се отказваха от изнемога,
че тук се искаше чалъм,
а не да си най-простия налъм!
всеки само гледаше добивната мина!
в същото време, без фермерска покана,
от най-близкия градец,
във фермата промъкна се крадец.
никой дори не го забеляза,
така че той здраво от всичко намаза-
от съседите взе си най-скъпите дари,
от богатите селяни-златни пендари,
от попа-свещници посребрени,
от момите-дари неподарени,
на месаря взе от месата,
а на хлебаря дървената лопата,
дето печеше пухкави хлебчета,
на миньора взе няколко кюлчета,
открадна и много други неща,
за които да не разказвам сега,
когато всички кражби се разкриха.
да намерят извършителя решиха.
награбиха кой кол, кой вила, лопата,
за да потърсят бърза разплата.
но бързо отхвърлиха туй намерение
и промениха своето решение,
макар да бяха селяци,
те бяха най-вече веселяци
и във веселба пак се хвърлиха животима
оттук прякора-веселата ферма.
и аз там бях, с тях веселих се,
но най-вече преядох, напих се,
че съм достоен за рода си доказах,
че и на вас ви всичко разказах,
да знае всеки, случката да помни,
на богата ферма да си я припомни.
а може и аз да съм бил крадеца...
сега живуркам си спокойно във градеца.
не стига, че препих на фермата богата,
но и дарове богати имам за родата!
Както вероятно повечето от играчите, и аз попаднах на играта случайно. И се увлякох. А всъщност имам огромен двор около къщата ни в едно близко село, където може – и се прави- да се отглеждат различни плодове и зеленчуци, че и кокошчици дори. Аз съм аналитичен тип човек, твърде рядко позволявам на емоциите да влияят върху действията ми, та, дълго търсих обяснение защо толкова много хора са привлечени от Биг Фарм.
Всъщност, сега, след толкова време, прекарано в строене, садене и хранене на животни, обяснението е очевидно: животът във виртуалната ферма, село и свят отразява в голяма степен истинския живот. Има бедни и богати; има упорито преследващи поредната декорация с цената на огромни усилия- те разчитат само на добро планиране и доста труд; има добри и лоши. Има коректни играчи, които лесно и с удоволствие работят в екипа на съвместната игра, но има и възползващи се от усилията на другите. Има коректни мениджъри – ръководители на съвместни игри, които се грижат за отборите си. Има хора, които са готови да помагат и споделят опита си във форума. Но има и неприятни заядливци, които живеят с усещането, че светът се върти около тях. Има грамотни, разбрани, толерантни играчи, но има и дразнещо неприятни мърморковци, на които все някой друг им е виновен. Има разпилени, неподредени играчи, както и такива, фокусирани върху функционалността, но умеещи да ценят и красивото- техните ферми са радост за окото- подредени, цветни, красиви. Въобще, шарен свят.
Та, животът във фермата е интересен, пълен с предизвикателства, следващ естествения си ход, така, както е и в реалния живот. И само от нас – играчите, зависи дали ще има сътресения, дали ще се цени коректността и предприемчивостта или пък неграмотността – във всичките й проявления, и пошлостта ще вземат връх.
Въобще, да играем и се забавляваме, защото все пак Биг Фарм е само виртуалният ни живот.