Богът на гръмотевиците, бурите и плодородието
Тор - това е той, желаната кафява купчинка, гарнирана със сламки.
Карах, струвах, три дни утрепах тук, а проблемът ми не си смени името - тор, тор и пак ТОР! Започнах да изпитвам чувство на малоценност вече. Останалите ми съседи събират ябълки, череши и други "божествени" хммм... неща, а аз се чудя откъде да докарам повече производство на гомна! Нощес дори ги сънувах. Големи, сочни купчини с тор, вероятно произведени от красавеца Крис Хемсуорд. То пък кой е рекъл, че тестостероновите излъчватели от Холивуд не произвеждат обилни количества тор?! Разбира се, че го правят! А в съня ми правят и далеч "по-интересни" неща.
Същата тази грамада от надиплен сочен тор, в съня ми, изведнъж се превърна в Тор! Крис Хемсуорд само по бицепси, трицепси и други мускули, се фокусира от купчината и уверено се засили към мен. С приближаването му, усещах, че ще съгреша; много ще съгреша.
- Малката? - Плътен баритон се извиси над съществото ми. Усещах вече дъха му в лицето си. Миришеше на слама и озон. Разтреперих се. - Ела да си поиграеш с моя чук!
Тонът му не търпеше възражения и съществото ми с наслада се подчини.
Съгреших три пъти.
Когато се събудих силозът ми беше празен и очакващ. Твърде малко тор, твърде много очакване...
Карах, струвах, три дни утрепах тук, а проблемът ми не си смени името - тор, тор и пак ТОР! Започнах да изпитвам чувство на малоценност вече. Останалите ми съседи събират ябълки, череши и други "божествени" хммм... неща, а аз се чудя откъде да докарам повече производство на гомна! Нощес дори ги сънувах. Големи, сочни купчини с тор, вероятно произведени от красавеца Крис Хемсуорд. То пък кой е рекъл, че тестостероновите излъчватели от Холивуд не произвеждат обилни количества тор?! Разбира се, че го правят! А в съня ми правят и далеч "по-интересни" неща.
Същата тази грамада от надиплен сочен тор, в съня ми, изведнъж се превърна в Тор! Крис Хемсуорд само по бицепси, трицепси и други мускули, се фокусира от купчината и уверено се засили към мен. С приближаването му, усещах, че ще съгреша; много ще съгреша.
- Малката? - Плътен баритон се извиси над съществото ми. Усещах вече дъха му в лицето си. Миришеше на слама и озон. Разтреперих се. - Ела да си поиграеш с моя чук!
Тонът му не търпеше възражения и съществото ми с наслада се подчини.
Съгреших три пъти.
Когато се събудих силозът ми беше празен и очакващ. Твърде малко тор, твърде много очакване...
Post edited by анн2 on
0
Коментари
Скоро не бях се смяла така