Начало Bulgarian Развлечение и забавление

Литературен клуб!

2»

Коментари

  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 18.11.2014
    За един много специален човек. Не, че ще го види, ама... :o
    *****

    Той ще ме обича до полуда,
    даже в невъзможните ми дни,
    даже щом забравя, че съм чудо,
    и когато всичко ме боли,
    той ще ми изтрие и тъгата
    ще ми върже люлка от звезди.
    Той е онзи мъж-мечта-приятел,
    с който любовта ми ще лети...
    Той ще ме приема, тиха, кротка,
    шумна, невъздържана и дива,
    мека и гальовна, като котка,
    тъжна, и нещастна, и щастлива,
    цветна, едноцветна, бяла, синя,
    той ще ме открива до безкрая...
    Само той ще вижда, че ме има
    мен самата, истинската, зная...
    Винаги, когато съм сама,
    винаги, когато съм със всички,
    стига ми единствено това:
    моят свят е целият обичане.

    Мира Дойчинова - irini
  • XIPERION (BG1)XIPERION (BG1) Публикации: 78
    редактирано 22.11.2014
    Есен

    Глъхнат вред полята,
    хълмове,горички.
    Няма ги да пеят
    веселите птички.

    Към предели южни-
    някъде далече,
    зад морето бяло
    отлетяха вече.

    Капят и листата
    от унили клони -
    златолиста есен
    златни листи рони.

    Трайко Симеонов

    Послепис: Нека видим кой си спомня читанките от втори клас ;)
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 22.11.2014
    Ноември

    Ноември съм. Мъглива и потайна.
    Изминах много. Но остана още.
    Орисах се със пътища безкрайни –
    да търся теб в студените си нощи...
    Валя на пресекулки. И затихвам.
    Забравих си чадъра до вратата.
    Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
    А вятърът е прагът на душата ми...
    Пък зимата потропва със крачета.
    Но още й е рано, ще почака.
    Ноември съм. Живея там, където
    Луната ще прогони даже мрака...
    И с цялата мъгливост и потайност
    на моята тъй есенна душа,
    дошла съм да ти кажа, че отдавна
    едничко само искам. Топлина.

    Мира Дойчинова - irini
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 24.05.2015
    Що така зарязахме тази страхотна тема???

    Десет урока

    Десет урока за научаване.
    Първи: Да следвам сърцето си.
    Втори: Да нямам очаквания.
    Трети: Да вярвам във себе си.
    Четвърти: Да бъда различна.
    Пети: Живота да пазя.
    Шести урок: Да обичам,
    дори когато ме мразят.
    Седми: Да се усмихвам.
    (Нищо, че пак ми се плаче.)
    Осми урок: Да притихвам.
    Няма спешни задачи.
    Девети: Да се харесвам,
    защото съм с нещо красива.
    Десети урок: (Много лесен):
    Просто да съм щастлива.

    Мира Дойчинова - irini
  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36
    редактирано 26.05.2015
    Всичко е любов, цветя, надежди —
    светлината в твоите очи
    И животът ни има нови одежди —
    изпълва ни с вяра в нашите мечти

    Всичко е смелост, стремеж, упоритост,
    и… душевна красота
    Ти събуди в мен душата на поета
    Ти запали и пожара на страстта

    Всичко е понякога неясно,
    плува в неизвестността
    Но пък не е ли прекрасно,
    да я няма вече тази страшна самота?

    Всичко е несигурно и сложно —
    така е устроен света
    Но пък няма нищо невъзможно
    за магията на любовта!
    Марио Кроненберг
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 26.05.2015
    Не спиш, нали?
    Разлистваш сънищата си и търсиш мене.
    И ми измисляш нови небеса.
    В очите ти от много дълго време
    мълчи по-влюбена една звезда.
    Не спиш. И аз.
    И стъпките ни се пресичат
    незнайно как, незнайно и къде.
    Усещаш ли как тайно те обичам?
    И как очаквам да се спреш при мен...
    Не спим. Защо...
    Защото във стъклата
    се отразява само тишина...
    Бих искала да стопля самотата ти,
    онази непростима самота.
    Не спя. Не спиш...
    Тогава ме почувствай.
    Почувствай устните ми. Затвори очи.
    Какво като е безутешно късно...
    Нали и двамата сега не спим.
    Тогава нека просто да се имаме...
    Незнайно как. Невидими. Но близки.
    Усещам дланите ти, галещи незримото.
    Не мога да заспя без теб. Не искам...
    Защото ти си моето безсъние...
    Caribiana
  • niki n7niki n7 Публикации: 4
    редактирано 12.08.2015
    Следмостия
    Не му мисли,преди да минеш моста
    А след като го минеш-не умувай.
    Не си единствен.И не си на гости.
    Щом има мост....са минали и други.

    За за го има,сигурно одавна
    все някой преди теб е търсил нещо.
    Намерил ли е?Не-ли?Кой го знае.
    Но има мост като душа човешка.

    Протегнала се между двата бряга,
    един за друг тя ревностно ги свързва.
    Реки,порои,всичко я равнява.
    Но мостът е...осъществена дързост.

    Тя дълго,упорито устоява
    на времето,докато теб те зърне...
    Не стой пред моста,а го преминавай.
    Не му мисли,човече,щом си тръгнал.

    Все пак мечтата,ако я достигнеш-
    не питай си дали си заслужава.
    Достигнал ли си я,ти си се постигнал.
    Но там,зад теб....мостовете остават!
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 01.09.2015
    В нежното на ръцете ми....

    Научих се да пресмятам наум самотата,
    в тишината след отдавна отминал влак.
    Да те мълча и пазя дълбоко във душата,
    да те търся във всеки указващ пътя знак.

    Да летя над някакви измислени пространства,
    и да те усещам във светлото на всеки ден.
    Виждам те в синьото на нощите – странстващ,
    седнал до леглото и целуващ устните ми – уморен.

    Не те търся някъде във различно измерение,
    а точно тук – стаен в червеното на сърцето ми.
    Стрелките на часовника са моето вдъхновение,
    а любовта чака – във нежното на ръцете ми.

    Научих се и от разстоянията да не се плаша–
    (нима съществуват щом някой някого обича)?
    Животът някой ден щедро с мен ще се разплаща,
    и най-чаканите мигове в очите ми ще се случат.

    Д. Тодорова
  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36
    редактирано 02.09.2015
    Като клетва за обич

    val - Валентина Цвяткова

    И нося те в мен като клетва за обич.
    И нося те в мен като сън и мечта.
    Като шепотен глас, който в мене говори.
    През бури житейски със тебе вървя.


    И нося те в мен като древна магия.
    В сърцето която огньове да пали.
    Живееш във мен - като лик на светия.
    С надежда душата ми дето да гали.


    И нося те в мен като песен и вяра.
    И търся те, чакам, за тебе се моля.
    Порталът през времето дето отваря,
    когато съм тъжна, безверна и гола.


    Понесла те в мене - така се спасявам.
    И смисъл намирам аз да съм жива.
    И приказен остров сред леш си създавам.
    Във него се скривам с мечтата красива...



    и още едно от същата авторка





    [h=1]Живот като сън[/h][h=3]val - Валентина Цвяткова[/h]
    [h=3]Някой си тръгва,
    друг пък остава.
    Някой не струва,
    а друг - заслужава.[/h]
    [h=3]Някой обича,
    а друг си играе.
    Фалшив и себичен
    за тебе нехае.[/h]
    [h=3]Някой те вижда.
    Душата, сърцето.
    Друг - сляп ненавижда
    във тебе небето.[/h]
    [h=3]Някой те чувства,
    любов си във него.
    Друг те пропуска
    окъпан във его.[/h]
    [h=3]Някой те иска,
    в теб вижда света.
    Друг те потиска
    и чупи твойте крила.
    . . .
    Живот като в кино.
    Живот като сън.
    Примигнеш, потръпнеш...
    А после... си... вън...[/h]





  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 02.09.2015
    Аз никого не съм обичала така.
    До болка. До небето. До безсилие.
    До лудост. До копнеж да ти се дам,
    задъхана от толкова обичане.
    До стон. До бездиханност. До сълзи.
    До ярък взрив в сърцето на покоя.
    До нежност, от която ме боли.
    До нужда да съм твоя. Само твоя.
    Понеже никога не съм обичала така,
    не зная как да ти го кажа. Извинявай.
    “Обичам те” … не стига. За това
    ти го повтарям,
    и повтарям,
    и повтарям…

    caribiana

    И ще ти го повтарям, знаеш... :o
  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36

    ЛЮБОВТА Е ЖАРАВА

    Чуваш ли как пее тишината?
    Нашата мелодия повтаря.
    Държим се за ръце в минута свята,
    а песента в душите се разтваря.

    Чуваш ли как в ритъм на сърцето
    любов във вените ни циркулира?
    Сякаш ни повежда там, където
    Божествената обич се излива.

    „Обичам те!“ – прошепва тишината.
    „Обичам те!“ – сърцето ми повтаря,
    а песента звучи недоизпята
    и в нас жарава истинска разгаря

  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36

    ЛЮБОВТА Е ЖАРАВА

    Чуваш ли как пее тишината?
    Нашата мелодия повтаря.
    Държим се за ръце в минута свята,
    а песента в душите се разтваря.

    Чуваш ли как в ритъм на сърцето
    любов във вените ни циркулира?
    Сякаш ни повежда там, където
    Божествената обич се излива.

    „Обичам те!“ – прошепва тишината.
    „Обичам те!“ – сърцето ми повтаря,
    а песента звучи недоизпята
    и в нас жарава истинска разгаря

  • Бърборана 123 (BG1)Бърборана 123 (BG1) Публикации: 36

    ВЯРА

    Дали животът не започва там,
    където твоите очи за мен се смеят,
    където спрях да се усещам сам,
    и пак намерих смисъл да живея.

    Аз все заспивах с чувството за теб;
    будех се с надежда да те имам,
    преди съдбите ни животът да сплете
    и ти да бъдеш моята любима.

    Дочаках те! Наистина дойде,
    каквато те мечтах. Неустоима!
    Не питах как, защо и откъде -
    обичам нерешената енигма.

    Е, някой ден ще дойде старостта,
    ще ни намери немощни и бели,
    оставили зад себе си страстта,
    емоции и грижи преживели.

    Но няма да ни вземе любовта,
    защото истинската и отвъд живее.
    И в огнени, и в немощни сърца,
    с една и съща сила ярко грее!

  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    "Пораснах и разбрах значението на думите. Разбрах, че има такива, които не разбираш. Както и такива, които с няколко букви казват всичко. Открих, че има и думи, на които в тишината можеш да чуеш гласът, който ги изрича. Съществуваха моменти, когато ми се искаше да изричам една единствена, измислена от мен думичка. За теб. Да я повтарям до безкрайност. Сега разбрах, че това ще ми отнеме много време, защото теб те няма. А с твоята липса, време имам предостатъчно."

    из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева

Оставяне на коментар

ПолучерКурсивЗачеркнатоOrdered listНеподреден списък
Емотикон
Изображение
Изравнете отлявоПодреждане в центъраПодравняване вдясноПревключете HTML изгледПревключване на цяла страницаПревключване на светлини
Пускане на изображение/файл