Тест!
Много ми хареса този тест и решавам да го направим заедно! Не съм го измислил аз! Отговорите ще ви дам утре вечер по-същото време! Та!
Разходка в планината...
Затваряме очи и си представяме, че сме в гора в планината!
Ден е!
Времето е хубаво и грее слънце.
Ще ви представя няколко ситуации...
От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си.
1. Горска пътека! Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...
2. Намирате ключ, лежащ на пътя.
3. Планински поток.
4. Мечка! Какво прави, какво правите вие?!
5. Постройка! Каква? Какво правите?
6. Куче!
7. Зад постройката, кон пасе трева.
8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)
9. Морето.
Напишете това, което си представяте за всяка една ситуация!
Разходка в планината...
Затваряме очи и си представяме, че сме в гора в планината!
Ден е!
Времето е хубаво и грее слънце.
Ще ви представя няколко ситуации...
От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си.
1. Горска пътека! Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...
2. Намирате ключ, лежащ на пътя.
3. Планински поток.
4. Мечка! Какво прави, какво правите вие?!
5. Постройка! Каква? Какво правите?
6. Куче!
7. Зад постройката, кон пасе трева.
8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)
9. Морето.
Напишете това, което си представяте за всяка една ситуация!
Post edited by dogi137 (BG1) on
0
Коментари
2. Ключа е златен и много се надявам да е за някоя приказна къщурка или пък заровено съкровище ;д
3. Планинското поточе е малко, но много красиво, наситено синкаво и лъха на свежест от него ^^
4. Страххххх, пълен ужас, ще припадна, макар и с мисъл затова, че мечето ще разбере че съм приятелски настроена, инстинкта за самосъхранение си знае своето.
5. Етоооо яяяя, приказната ми къщурка, та нали си имам ключ! Щом ключа е в мен и къщата е за мен, ще отида да я разгледам ;d
6. Кучеее?! Щом има куче и аз не го познавам, и ако случайно е в двора на къщата, най-вероятно значи, че къщата не е за мен
7. Кон! Красив кон - кафяво и бяло с хубава лъскава грива, дааа, на забавен каданс си го представям да развява гриви, опашки, всичко що има. Прелестно.
8. От гората, през потока, до морето... Вече сигурно е привечер, мрачен залез си представям, миди събирам, камъни намирам...
9. Морето би трябвало да е бурно, но моето ще бъде много спокойно и тихо.
Много глупава история ще се получи от това ми се струва ;д
2 Чудя се кой ли си е изгубил ключа и къде да го поставя, за да е на видно място, в случай, че собственике тръгне да си го търси.
3 Стигам до студено поточе и спирам да отдъхна и да се освежа до него.
4 Изведнъж се задава мечка, забелязва ме и аз, изненадващо за самата себе си, се оказвам на върха на най-високото дърво.
5 От върха на дървото забелязвам горска хижа с димящ комин.
6 Мечката вече си е отишла и слизам от дървото. Запътила съм се към хижата и скоро дочувам кучешки лай. Щом има домашен любимец, значи собственика е добър човек.
7 Стигам до хижата, но вратата е заключена. Зад хижата има кон, който пасе - следователно собственика е някъде наоколо.
8 Продължавам по пътечката и стигам морето.На бързо си спретвам въдица и отивам на риболов.
9 Морето е спокойно и щедро и аз съм с богат улов.
2.Навеждам главата си и в шумата виждам нещо да блести,приближавам се и виждам,че това е ключ.Оставям го на видно място и продължавам пътя си.
3. Дочувам ромоленето на поточе.Забързвам се за да стигна по-бързо до него но...
4.виждам нещо черно и голямо-оказва се че е мечка.Страха и паниката ме обземат,но бавно и колкото се може по-тихо давам на заден ход-за да не ме чуе мечката.Продължавам пътя си.
5.Наближавам една малка хижа,решавам да направя една дълга почивка,наслаждавайки се на тишината и спокойствието,на хубавата полянка и цъфналите полски цветя.Присядам.
6.В далечината се чува кучешки лай,вероятно компания на някой планинар,решил да се разходи като мен,но със своят домашен любимец„
7„Все пак решавам да заобиколя хижата и да видя дали има някой.Виждам един кон,който спокойно пасе.
8.Вече напълно успокоена продължавам по пътечката,която ме води до морският бряг.Морето е спокойно.Повява морски бриз и разрошва косата ми„Затварям очи и започвам да мечтая
2.Не знам колко време съм ходила, но вече съм далече от сивото ежедневие и на пътеката виждам..ключ....Не много голям.Лежал дълго на своето местенце, направил си е легло, по него има малко мъх и кал...поизчиствам го.Да красива изработка... изящно направен с финни орнаменти и малки камъчета...личи, че в изработката му освен майсторски ръце, участие са взели Любовта и фантазията.Обикновен ключ, но сигурно отключва врата към нещо необикновенно.
3.С препълнена душа със спокойствие и наслада, както си вървя чувам бълбукане на вода и.....хоп след завойчето ....поточеее..бистро, шумно скачащо от камъче на камъче...после прави малко вирче.Спирам....пия най-вкусната и чиста вода и измивам ключето което намерих, за да се възхищавам на красивата изработка.
4.Едва повдигнала глава...на отсрещния бряг, само на 2-3 метра от мен...мечка....олеее, колко красива, величествена, силна.Толкова обичам животни, че искам да отида и да я погаля, да я помоля да сподели своето царство с мен още малко.Сядам за да не я дразня и...какво чудо тя има две малки мечета, които играят и пият от същия поток вода...Да мама меца е спокойна...дали разбра, че ги обичам???А как бих искала да ги пипна да поиграя с тях...(и котката се сгуши в ръцете ми).Полека се оттеглям за да им запазя спокойствието.
5.Не след дълго пред мен сгушена в мъх, между дървета и скали...малка къщичка....
Ето такава!...Дали ключът е от тук???Дали да опитам да отключа???Няма да влизам само ще надникна през прозореца, да се убедя, че никой не е в беда.
6.Докато мисля тихо скимтене достига до мен...кученце???къде?...Оглеждам се...не ...не кученце а Немски дог....красив, сигурен в себе си, с доверчиви очи, и силен инстинкт...Ела, ела Цезар...казах аз и клекнах... той дойде....сложи влажната си муцуна на ръката ми, позна ме и както правеше преди отпусна глава на рамото ми.Тръгнахме заедно да потичаме, като в доброто старо време...ех приятел мой....
7.Нова изненадааа...зад къщата красив жребец...черен...лъскав...с бяло петно на челото...всеки мускул по него е на мястото си...горда осанка...и очи...огледало на благородната му душа...обожавам конете....Хайде с нас да се разходим...Той изпърха, поклати доволно глава и тръгна с нас...
8.Вървяхме малко по поляната...после се скрихме пак в гората, по пътечка... тооолкова съм щастлива....живота е кратък...сигурно затова е толкова хубав, затова сънуваме и мечтаем- за да откраднем от него колкото може по-много....
9.Отнесена от мисли и мечти, даже не разбрах как стигнах да тук, но усетих аромата на морския бриз ......ситен пясък в нозете ми...слънце топло в очите...в устата соления вкус на морето.....толкова приказно ...божествено, като сън....Хвърлих ключа в морето за късмет...не искам да знам от къде е...
Отворих очи...соления вкус на сълзите ...ме събуди....
Доги, благодаря ти за страхотното преживяване в което ме потопи....Беше почти реално усещане..!Малко лично и отнесено,.....но ....
2.Сестра ми реши да поседне под едно дърво и аз се присъединих.По-скоро се излегнах под до нея и усетих нещо да ме боцка - разрових тревата и намерих малко златно ключе.От къде ли се е появило тук - сигурно някой го е загубил.Някой, който си е почивал тук също като нас.Кой и какъв ли е бил?
3.След кратката почивка отново сме на пътеката и вървим водени от ромона на вода.След завоя стигаме до малко горско поточе - игриво подскача водата и пръска прохлада и свежест.Утолихме жаждата си - отдавна не бях пила по-вкусна вода.Благодарих на майката-природа за този дар.
4.Чуваме стъпки - тежки и забързани.Кой ли се стреми към прохладата на поточето?Само на няколко метра от нас от гората излиза мечка!!!Без да ни забелязва потопи муцуна във живителната вода и дълго, дълго пи.Ние стояхме като хипнотизирани - не смеехме да мръднем за да не привлече вниманието към нас.Мацана утоли жаждата си, обърна се и потъна в прохладата на гората - без да ни обърне внимание.
5.Прецапахме поточето и продължихме по пътечката на изненадите.Изведнъж се оказахме на малка полянка - слънчева и пъстроцветна - оазис на цветове и светлина.В единия и край - малка дървена къщурка.Нашата пътека се раздвои - предостави ни избор и ние решихме да подминем къщурката и да продължим сред дърветата.
6 и 7.Откъм къщичката се чу конско цвилене и веднага му отговори кучешки лай.Добре направихме, че продължихме - няма да нарушим нечие усамотение.
8.Неусетно за нас пътеката ни изведе на морския бряг.Затичахме се към водата - все пак сме морски чада.Съблакохме се и се потопихме в прохладната вода - какво удоволствие.Излязохме от водата и се излегнахме на пясъка.Затворих очи и реших да закача малкото златно ключе на верижка - ще си го нося на врата и то ще ми напомня за този прекрасен ден - а може някой да си го познае и да станем приятели.
Звъна на часовник - събуждам се и установявам, че това е били само сън а аз отново трябва да бързам за работа!.
Лягам затварям очи, отпускам се и моята приказка започва!
Слънчев ден, чуден ден, ден само за разходка! Ставам, обличам се леко и тръгвам! Представа нямам накъде ще вървя, но искам да вървя. Настроението ми ме завежда в гората! Не искам молове, не искам шум около мен. Потънал в мисли, как искам да е тихо и спокойно, започва моето приключение. Приключение което с мисълта си настройвам на вълните на времето, в което всичко е красиво, няма злоба, няма завист, няма... Представям си Утопия. Вървейки в Утопията стигам до пътека. Не проста пътека, няма как да е проста, та аз съм в Утопия! Пътеката е широка, забулена от клоните на дърветата! Пътеката е с подредени отстрани камъчета, едно по-едно, очертаващи красивата и снага. Заприлича ми на дълга река, която някой умишлено е изваял. Браво на този някой. Стъпвам на нея и веднага усещам аромата на прясно окосена трева, на лавандула, на жасмин, на ... любов. Сетивата ми се изострени до краен предел! Нещо блести на земята? Ключ! Тъй като съм в Утопия, няма как това да не е ключът към сърцето на моята любов. Навеждам се, вземам го, почиствам го! О, моя любима аз идвам, аз ще те намеря! Сигурен съм, че днес е големият ден! Няма нищо случайно на този всят, този ключ не е изгубен, той е оставен тук за мен, за да го намеря, да го взема... Прибирам го в джоба на ризата си. Горният джоб на ризата, близо до сърцето. Чувам тих ромон на поточе, поточе, което в продължението си се превръща навярно в буйна река, а тя във водопад. Това поточе е като чувствата, то расте, расте и накрая помита! Извило се е до пътеката и двете с нея са като ИН и ЯН. Един за друг, един в друг! Събличам всичко от себе си и се гмурвам в бистрата и успокояваща вода! Няма как да е по-хубаво. Отдаден на усещането виждам Мечка. Огромна, кафява, достолепна и... красива. Не ме е страх! Няма как да ме е страх! Тя е същество, като мен и тя чувства. Дали се страхува от мен, едва ли? Усетила мислите ми тя нагазва в потока! Ние сме творение на една и съща сила. С поглед се разбираме, че никой не е опасен за другия! Ние сме приятели! няма как да е по-хубаво. Излизам и се излягам на поляната, вече съм сух, отпочинал от ходенето и време да продължа, Искам да продължа! Имам нужда да го направя! Продължавам! Къща, приказна къща! Бяла, с червени прозорчета и бели колосани пердета. Всичко е чисто и подредено! Насреща ми тича куче, то се носи към мен, то ме познава и аз го познавам. Клякам и усещам влажният му език върху лицето си! Щастливо е аз двойно повече. Това е моето куче, пред моята мечтана къща, Тук бих искал да живея завинаги! Сега, ако има и кон? Сякаш чул мислите ми той се подава зад един от ъглите на къщата и все едно иска да ми каже: -Хей, тук съм, за къде без мен? Голям красив и лъскав! Слънцето си играе с гривата му и създава впечатление, че тя е сплетена с диаманти! Най-красивите диаманти на този свят, слънчевите лъчи! Диамантите, които нямат цена и дават живот! Ще се върна тук, но искам да продължа! Продължението ме води от там от където съм тръгнал, до водата, морето. Всичко е тръгнало от тук. Няма как да не си щастлив да срещнеш Създателя. Той е "виновен" за Утопия. Той и никой друг! Благодаря ти, че си създал всичко това! То е в мислите ни! Всеки един от нас носи една Утопия в себе си!
Вървя по малка, скрита и криволичеща горска пътека, покрита с есенни листа в топли цветове. Чувствам се добре, най-после сама, спокойна..Имам време за себе си. Не спирам да вървя, дори не се оглеждам толкова, просто се радвам на момента. Краката ми са заринати в листата, толкова приятно усещане. И в един момент се чува станен метален звук! Ключ! Тук, на това скрито местенце! Прибирам го в джоба си, няма смисъл да го оставям някъде наоколо, така или иначе никой не може да го намери из тия красоти. И докато го пухна в джоба, вече съм забравила за него. Е, да, ама то и тук не мога да остана сама със себе си - едно малко поточе ми прави компания и тихичко ми разказва историите на гората. Разказва ми за гордите елени, за елегантните вечно забързани лисици, за мечките, винаги борещи се за правата си на обитатели на гората... Докато ми разказваше за мечките, веднага направих странната асоциация, че ние, хората, и аз в частност, не винаги се боря за това, което е мое по право..Трябва да се учим от животните..Е, поне за едно сме се научили - как да си правим дом в гората! Да, от другата страна на поточето се беше свила странна постройка, нещо като къщичка, но не съвсем, защото не се виждаше врата, но имаше едно симпатично коминче и няколко малки прозорчета. Все съм си представяла такива къщички, като от приказка, и в дворчето им винаги имаше и куче. Ето го и него! Голямо, кафяво, рунтаво симпатично приятелче с топли очички! Тича пред мен, сякаш иска да ме разведе наоколо, да ми покаже всичко - малките патета, появили се сякаш от нищото, сините цветенца в дворчето, спокойно пасящият зад постройката жребец..Идилия! Неусетно пътечката ме отведе чак до морския бряг! Какъв контраст..спокойната есенна картина на гората и някак намръщеното и вълнуващо се море! Ех, уж нямах време за себе си, а по-себе си май не съм била
Е това вече ме размаза направо! Ако има класация, Клео трябва да е на първо място!
А ти, кога ще се включиш?
Ден е!
Времето е хубаво и грее слънце. "
От малката поляна на която се намирам започват безчет пътеки, по коя да поема, зависи от настроението ми. Точно сега искам да съм сам да се слея със природата, та ние сме едно цяло, колко отдавна не съм се сливал с нея. Ще поема по най-незабележимата, неотъпкана и трънлива пътека, тя е в унисон със емоционалното ми състояние. Тръгвам с решителни стъпки. Макар да е ясен слънчев ден, наоколо е някак мъгливо, влагата от вчерашният дъжд се устремява към безоблачното небе. Още със първите стъпки ароматът ме замайва. Мирише на ......, ако някога ме попитат как мирише "животът" веднага ще си представя ароматът на гора след дъжд. Мога да не мога да го опиша, но никога няма да го забравя.
От време на време се спирам , странно загледан към кипящият живот в гората. При последното ми спиране нещо друго привлече вниманието ми. Под листата се подаваше едва едва, някакъв предмет, който не принадлежеше на гората. Самото му намиране на това място беше някак странно. Протегнах се и поех металният ключ в ръката си. Беше огромен в сравнение със съвременните който използвахме и някак древен. Изглеждаше толкова древен, че си помислих, че е бил свидетел на сътворението. На онзи миг преди който е нямало "нищо" а след него е имало "всичко". Наведох се бавно и го оставих на старото му място. Има неща, който не е необходимо да узнаваме.
Закрачих нататък. Замаян от чудото на кипящият край мен живот, неусетно съм нагазил в малко бистро поточе. Приятният хлад, обля нозете ми. Без да искам бях смутил живота на цяла една общност. Трябваше да продължа напред. Отпратих взора си напред по пътеката. Погледът ми срещна две кафяви големи очи. Гледаха ме уверено и спокойно. Сякаш ми казваха : тук аз съм господар, но ти може да се разхождаш в моята гора, защото очите ти не таят коварство. Гледахме се така с огромната кафява мечка, аз човека дръзнал да нагази в нейните владения и тя абсолютният господар на тези земи. Разбрахме се без думи. Имах чувството , че ми се усмихна преди да изчезне в гората. Трябваше да остана минута две на място за да осъзная съвършенството на мига. Отново закрачих по моята неутъпкана пътека. След няколко завоя пред погледът ми се показа малка спретната постройка. Със прекрасна малка ограда. Не беше нищо особено, няколко стаи на един етаж, спретнат покрив. Спирам се и се заглеждам в добре поддържания двор. Замислям се, какво му трябва на човек, прекрасна къща сред гората, и няколко верни другари и ще е щастлив винаги. Мисълта още отекваше в главата ми когато, сетивата ми подсказаха, че вече не съм сам на пътеката. Обърнах се бавно. Зад мен седеше куче. Едно прекрасно създание, умно красиво. Игриво завъртя опашка в знак на приятелство. Усмихнах се. Ето го единият другар. Кучето леко наклони глава на дясно, все едно ме подканяше да погледна натам. Погледът ми неволно се отклони в тази посока. Какви ли други "чудеса" ме очакват днес, мисълта проблесна в главата ми. Пред погледа ми се изправи кон. Спокойно ме огледа и продължи да си пасе кротко тревата. Това ми даде нужното време за да го огледам. Определено беше .....някак елегантен. С прекрасна черна грива. Ето го вторият другар. Замечтан за по-простите времена, когато хората живееха толкова хармонично, някак неусетно се понасям пак по моята пътека.
Без цел, съм слязъл до морски бряг. Морето е гладко като огледало, въздуха е замрял, нищо не потрепва. Слънчевият диск е докоснал хоризонта и почти е изчезнал. Цветовете са зашеметяващи , никога не съм си представял, че природата е толкова цветна. Денят неусетно се е изтърколил, като слънцето пръскащо последните си слънчеви лъчи. За разлика от вятъра, слънцето гали лицето ми. Никаква мисъл няма в главата ми, само усещането, за ........един прекрасен ден.
Оги, надявам се да съм в сроковете. Все пак денят ми започна ужасно.
Много е кофти като вземеш да си поправяш грешките и цялото форматиране на текста се загуби:mad:
1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...
Символизира вашия жизнен път, кариера, вълнения...
2. Намирате ключ, лежащ на пътя.
Символизира отношението към вашето собствено щастие.
3. Планински поток.
Символизира отношението ви към знанието, науката.
4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!
Символизира опасностите, с които (ще) се сблъсквате в живота, вашите противници, отношението ви към тях, начина ви за спавяне с тази проблематика...
5. Постройка. Каква? какво правите?
Символизира отношението ви към вашия дом, към семейството ви.
6. Куче.
Символизира отношението ви към приятелите - вашите, семейните, на гаджето/съпругата ви...
7. Зад постройката, кон пасе трева.
Символизира отношението ви към другия пол, към вашия партньор в живота, към любовта и секса.
8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)
Символизира вашето място и вашето поведение в обществото.
9. Морето.
Символизира вашето отношение към собственото ви бъдеще.
Съвсем накратко - това е.
Чак пък Омир. Толкова ми дойде за 30 минути. Денят ми започна ужасно. Не знех дали ще пиша по теста. Но видях моите сладки жени и музата ми се успокои и прояви. Оги, не бягай от отговорност. Това е твоят тест. Всички участници ще чакаме резултати. Някой трябва да ги обработи и напише. Моля да завършиш започнатото.