Начало Bulgarian Развлечение и забавление

Приказка без край

13»

Коментари

  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли.
  • CleoCleo Публикации: 629
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли. Джуджето веднага се съгласило и в този миг златното пате се превърнало в красив принц, който целунал Мърцуланка и и предложил да се омъжи за него.
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли. Джуджето веднага се съгласило и в този миг златното пате се превърнало в красив принц, който целунал Мърцуланка и и предложил да се омъжи за него.
    Третото желание на Именовина било джуджето да даде 3 жълтици на някой беден човек. Но нашето джудже било много стиснато и алчно! Много обичало златото, защото блестяло толкова силно, че го заслепявало!
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли. Джуджето веднага се съгласило и в този миг златното пате се превърнало в красив принц, който целунал Мърцуланка и и предложил да се омъжи за него.
    Второто желание на Именовина било джуджето да даде 3 жълтици на някой беден човек. Но нашето джудже било много стиснато и алчно! Много обичало златото, защото блестяло толкова силно, че го заслепявало! Решило да похитрува и дало 3 обикновени медни монети на първите трима бедняци, които срещнало. Това разгневило Именовина и...
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли. Джуджето веднага се съгласило и в този миг златното пате се превърнало в красив принц, който целунал Мърцуланка и и предложил да се омъжи за него.
    Второто желание на Именовина било джуджето да даде 3 жълтици на някой беден човек. Но нашето джудже било много стиснато и алчно! Много обичало златото, защото блестяло толкова силно, че го заслепявало! Решило да похитрува и дало 3 обикновени медни монети на първите трима бедняци, които срещнало. Това разгневило Именовина и...
    Задухал толкова силен вятър, онзи който отнесъл Гурмевил. Светкавици разцепили небето! Всички птички литнали в купом и небето почерняло зловещо! Толкова страшно било, че джуджето не знаело какво да прави. Ако си спомняте, то се връщаше към Основенвил за да си вземе вода и било стигнало точно до Гурмевил. Само там можели да се спасят. Хукнали на там, но вятъра се превърнал в ураган! Падали, ставали, търкаляли се, но успели да стигнат до един камион. Джуджето не знаело какво прави този камион, защото изоставил фермата си в Гурмевил преди много, много години. Сега през 3025 година камионите били необикновени! Който се качи на него, не може никога повече да се върне там от където е тръгнал.
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 10.04.2014
    В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
    Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
    Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
    Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
    Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
    - Ще се казвам: Дрън-Дрън
    - Не, не ми харесва.
    - Ще се казвам: Мрън-Мрън
    - Не, и това не ми харесва.
    Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.

    Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
    Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
    По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
    Сега да се върнем при джуджето.

    Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
    Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
    Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
    Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спряло се до първата къщурка и застанало до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
    - Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.

    И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
    Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
    Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
    - Как се казваш?
    А то и отговорило:
    - Не...знам.
    - Здравей, Не знам!
    Но джуджето и казало:
    - Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката

    Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
    ... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
    Тя му казала:
    - Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
    - Добре, какви са те?
    - Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
    -Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
    И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
    Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
    От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.

    Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
    Мърцуланка вдигнала златното пате от земята, огледала го и замолила джуджето да й го даде. В замяна щяла да му помага в изпитанията, които му предстояли. Джуджето веднага се съгласило и в този миг златното пате се превърнало в красив принц, който целунал Мърцуланка и и предложил да се омъжи за него.
    Второто желание на Именовина било джуджето да даде 3 жълтици на някой беден човек. Но нашето джудже било много стиснато и алчно! Много обичало златото, защото блестяло толкова силно, че го заслепявало! Решило да похитрува и дало 3 обикновени медни монети на първите трима бедняци, които срещнало. Това разгневило Именовина и...
    Задухал толкова силен вятър, онзи който отнесъл Гурмевил. Светкавици разцепили небето! Всички птички литнали в купом и небето почерняло зловещо! Толкова страшно било, че джуджето не знаело какво да прави. Ако си спомняте, то се връщаше към Основенвил за да си вземе вода и било стигнало точно до Гурмевил. Само там можели да се спасят. Хукнали на там, но вятъра се превърнал в ураган! Падали, ставали, търкаляли се, но успели да стигнат до един камион. Джуджето не знаело какво прави този камион, защото изоставил фермата си в Гурмевил преди много, много години. Сега през 3025 година камионите били необикновени! Който се качи на него, не може никога повече да се върне там от където е тръгнал. Но урагана бил толкова силен,а джуджето било толкова изплашено и затова се качило. Оказало се, че камиона е машина на времето и на джуджето му хрумнала една идея.
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне.
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
  • baba50 (BG1)baba50 (BG1) Публикации: 473
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети....
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 10.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 11.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
    И така джуджето се озовало на върха на дървото. Там припявал само вятърът и нашепвал нещо.
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 11.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
    И така джуджето се озовало на върха на дървото. Там припявал само вятърът и нашепвал нещо.
    Кливдооооо....Кливдоооо...Кливдоооо.....
    Зачудило се джуджето кой говори и какво казва?
  • пиги1022пиги1022 Публикации: 2,736
    редактирано 11.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
    И така джуджето се озовало на върха на дървото. Там припявал само вятърът и нашепвал нещо.
    Кливдооооо....Кливдоооо...Кл
    -Тук няма никой, казало си джуджето, да не би вятърът да вика мен? Значи все пак вече имам име, Клив, Кливдо....
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 11.04.2014
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
    И така джуджето се озовало на върха на дървото. Там припявал само вятърът и нашепвал нещо.
    Кливдооооо....Кливдоооо...Кл
    -Тук няма никой, казало си джуджето. Сигурно ми се причува!
    Кливдо...Кливдо....
    Хоп, появила се отново Именовина. Вятъра спрял да духа и всичко утихнало изведнъж. Джуджето се изплашило, но знаело, че няма къде да избяга. Тогава Именовина му казала:
    - Ти се оказа едно много смело джудже и за това ще ти дам име. Твоето име ще бъде по малко от имената на всички които помогнаха да бъдеш тук.
    Безименко много се зачудил, но нищо не попитал.
    - От днес ще се казваш Кливдо Пибафло_s Мърсивас!

    Клео(кл), Ива(ив), Доги(до) Пиги(пи), Баба(ба), Фло(фло), a_s_n(_s) Мърцулинка(Мър), Сисито(си), Аделина Шикова(ва), VasiVas(с)!
  • Ivakriva (BG1)Ivakriva (BG1) BG1 Публикации: 3,743
    редактирано 11.04.2014
    a_s_n написа: »
    - От днес ще се казваш Кливдо Пибафло_s Мърсивас!

    Клео(кл), Ива(ив), Доги(до) Пиги(пи), Баба(ба), Фло(фло), a_s_n(_s) Мърцулинка(Мър), Сисито(си), Аделина Шикова(ва), VasiVas(с)!

    Уникално!!! И благодаря, че съм включена в джуджешкото име!!!
    И въпреки всичко това име ми напомня на един мой любим виц, който не мога да се сдържа да не споделя, въпреки, че не му е тук мястото:
    "Президентът на Туркменистан Курбангулияши Мяликгбулевич Бехрдимухамедов посети вулкана Ейафятлайокутл, което доведе до масови самоубийства сред водещите на новинарски екипи."

    Извинявам се, че оспамих приказката, ама НИ МОА СА СДЪРЖА!!!
  • VASI.VAS (BG1)VASI.VAS (BG1) Публикации: 124
    редактирано 12.04.2014
    a_s_n написа: »
    Загадъчната пустиня

    ....и като натиснало копчето се приземило в една пустия. Огледало се на всички посоки, и разбрало, че не е там където искало да бъде. Седнало и се зачудило какво да прави!? Наоколо имало само пясък. Не знаело къде е изток, къде е запад. Погледнало към слънцето, но в този момент облаци покрили небето и слънцето потънало в тях. Колкото пъти поглеждало към слънцето облаците все го скривали. Съвсем объркано тръгнало на където го водят краката. Ходило без да спира. Забелязало обаче, че каквото и да направи всичко около него ставало на обратно. Когато стъпвало с дясното краче се отбелязвала лявата му стъпка. Пак погледнало слънцето, то пак се скрило. Когато седне, сянката му стояла права. Решило да си махне шапката, но заваляло дъжд.
    Ще ви кажа малката тайна, която джуджето не знаело. Това била Обратната страна.
    И тъй като джуджето нищо не подозирало, започнало да си говори на глас:
    - Пак останах без име.
    Но, джуджето вече имало име.
    - Никога няма да намеря изход от тази пустиня.
    Изход имало, но джуджето още не знаело.
    Искало му се да заплаче, а започнало да се смее неудържимо. И така, като нямало какво друго да прави, тръгнало из пустинята с надеждата да открие някой, който може да му помогне. Както си вървял видял в далечината един човек. Колкото и да ходело все не го стигал. Накрая си казало:
    - Ще седна и ще го чакам.
    Но нямало нужда да чака, защото човекът вече бил при него! По- странното било, че ходел като старец, а изглеждал млад!? Джуджето много се зарадвало, че е срещнал някой в пустинята и го попитал:
    - Кажете ми добри човече, къде се намирам?
    Но, той започнал да му говори без да го слуша и да отговаря на въпросите му.
    - Виждаш ли онова дърво? Тръгни на запад. Ще стигнеш до слънцето и ще намериш това което търсиш.
    Джуджето искало да го попита...но човекът изчезнал.
    То погледнало към дървото, но то се виждало само кагато човекът го попитал дали го вижда. Не знаело къде е запад, а как да стигне до слънцето изобщо не разбрало. За това решило да си легне да си поспи, защото вече се стъмнило.
    На сутринта джуджето вече било наясно със странностите в страната, в която било попаднало. За това решило, че знае как може да стигне до дървото. Затворило очи, завъртяло се 3 пъти, направило крачка напред и...се блъснало в дървото. То било в единия край на най-красивата дъга, която някога е виждало. Изскочил сърдит леприкон, ядосан от това, че го прекъснали докато си броил жълтиците от гърненцето и забравил до къде е стигнал и че ще трябва да започне заниманието си отначало.
    Всъщност, дървото в което се блъснало Джуджето без име, било едно Кооперативно дърво, здраво пуснало корени до красива ухаеща на цветя и билки Цветна ферма, където жужали работливи пчелички.Безименко бил привлечен от красотата, която дълго време не бил виждал и се запътил към уханните цветя, където една красива девойка (Лили) беряла китни букети. И както знаем, той все още бил в страната на обратните неща видял нещо много странно. Дървото висяло на 2 метра от земята. А той нали бил джудже му се струвало, че виси от небето. В този момент, нещо, което той не виждал му казало, че за да се качи на дървото трябва да реши една гатанка:
    С крива е гърбина и броди из пустиня.
    Що е то?
    Но, нашето джудже било стиснато и алчно, но изключително умно!
    Веднага казало, че правилният отговор е: камила.
    И така джуджето се озовало на върха на дървото. Там припявал само вятърът и нашепвал нещо.
    Кливдооооо....Кливдоооо...Кл
    -Тук няма никой, казало си джуджето. Сигурно ми се причува!
    Кливдо...Кливдо....
    Хоп, появила се отново Именовина. Вятъра спрял да духа и всичко утихнало изведнъж. Джуджето се изплашило, но знаело, че няма къде да избяга. Тогава Именовина му казала:
    - Ти се оказа едно много смело джудже и за това ще ти дам име. Твоето име ще бъде по малко от имената на всички които помогнаха да бъдеш тук.
    Безименко много се зачудил, но нищо не попитал.
    - От днес ще се казваш Кливдо Пибафло_s Мърсивас!

    Клео(кл), Ива(ив), Доги(до) Пиги(пи), Баба(ба), Фло(фло), a_s_n(_s) Мърцулинка(Мър), Сисито(си), Аделина Шикова(ва), VasiVas(с)!
    И такааа,Кливдо бил много щастлив,че вече има име.Тогава пред него се появили трите орисници.Първата му казала:
    -Ти ще откриеш златното царство,всичко в това царство е златно-къщи,хамбари,водна кула и златна мина.Тази мина ще бъде твоя.
    Втората орисница предсказала:
    -Намери своята любима,която се казва Любов.
    Третата орисница казала:
    -Ти ще можеш да говориш със всички животни в златното царство.
    На джуджето Кливдо му предстояли нови изпитания за да намери златното царство.А ми сега на къде,кой да попита, как да открие златното царство?
  • a_s_na_s_n Публикации: 490
    редактирано 12.04.2014
    Златното царство

    Този път Кливдо решил да послуша орисниците, защото си спомнил как не изпълнил поръчението на Именовина и как се е разярила! В далечината се появила една врата. Малко странна врата, защото била под формата на златен ключ и малка, колкото да мине едно джудже. Била украсена с невиждани златни цветя и пълзящи растения! Наоколо летели златни птички и чуруликали с медени гласчета! Гледката била невероятна! Орисниците му казали, че трябва да мине през през вратата точно когато изгрее слънцето, завали дъжда и дъгата се покаже. Но трябвало да запомни три думи и да ги каже подред. Първата дума, когато стигне пред вратата, втората когато е под нея, а трета когато я премине точно на Лазаров Ден!
    Трите думи били: Вяра, Надежда и Любов.
    Те символизирали вярата и надеждата, че ще намери любовта!
    Слънцето греело силно и изведнъж се изсипал такъв порой, че Кливдо се затичал към златната врата с всички сили. Точно преди да стигне врата дъждът спрял и се показала дъгата! Това бил моментът в който нашето джудже трябва да каже думите които му казали орисниците. Той го направил, но когато преминал през вратата го чакала голяма изненада?! Пред него седели три девойки. Едната била толкова красива, че Кливдо едва откъснал очи от нея. Другата свирела на златна арфа толкова хубаво, че Кливдо не можел да спре да я слуша. А третата? Тя била едно най-обикновено момиче, но с парцаливи и стари дрехи.
  • baba50 (BG1)baba50 (BG1) Публикации: 473
    редактирано 13.04.2014
    Златното царство

    Този път Кливдо решил да послуша орисниците, защото си спомнил как не изпълнил поръчението на Именовина и как се е разярила! В далечината се появила една врата. Малко странна врата, защото била под формата на златен ключ и малка, колкото да мине едно джудже. Била украсена с невиждани златни цветя и пълзящи растения! Наоколо летели златни птички и чуруликали с медени гласчета! Гледката била невероятна! Орисниците му казали, че трябва да мине през през вратата точно когато изгрее слънцето, завали дъжда и дъгата се покаже. Но трябвало да запомни три думи и да ги каже подред. Първата дума, когато стигне пред вратата, втората когато е под нея, а трета когато я премине точно на Лазаров Ден!
    Трите думи били: Вяра, Надежда и Любов.
    Те символизирали вярата и надеждата, че ще намери любовта!
    Слънцето греело силно и изведнъж се изсипал такъв порой, че Кливдо се затичал към златната врата с всички сили. Точно преди да стигне врата дъждът спрял и се показала дъгата! Това бил моментът в който нашето джудже трябва да каже думите които му казали орисниците. Той го направил, но когато преминал през вратата го чакала голяма изненада?! Пред него седели три девойки. Едната била толкова красива, че Кливдо едва откъснал очи от нея. Другата свирела на златна арфа толкова хубаво, че Кливдо не можел да спре да я слуша. А третата? Тя била едно най-обикновено момиче, но с парцаливи и стари дрехи.
    Това, че третата девойка била със скъсани дрипави дрехи, не попречило на Клавдио да забележи нейното невероятно красиво и нежно излъчване.Тя не отстъпвала по красота на другите две....очите и били топли и мили, като на сърна, усмивката тиха и сияйна, като летен изгрев, а движенията и феерични и гальовни, като пеперудено пърхане...
  • CleoCleo Публикации: 629
    редактирано 14.04.2014
    Златното царство

    Този път Кливдо решил да послуша орисниците, защото си спомнил как не изпълнил поръчението на Именовина и как се е разярила! В далечината се появила една врата. Малко странна врата, защото била под формата на златен ключ и малка, колкото да мине едно джудже. Била украсена с невиждани златни цветя и пълзящи растения! Наоколо летели златни птички и чуруликали с медени гласчета! Гледката била невероятна! Орисниците му казали, че трябва да мине през през вратата точно когато изгрее слънцето, завали дъжда и дъгата се покаже. Но трябвало да запомни три думи и да ги каже подред. Първата дума, когато стигне пред вратата, втората когато е под нея, а трета когато я премине точно на Лазаров Ден!
    Трите думи били: Вяра, Надежда и Любов.
    Те символизирали вярата и надеждата, че ще намери любовта!
    Слънцето греело силно и изведнъж се изсипал такъв порой, че Кливдо се затичал към златната врата с всички сили. Точно преди да стигне врата дъждът спрял и се показала дъгата! Това бил моментът в който нашето джудже трябва да каже думите които му казали орисниците. Той го направил, но когато преминал през вратата го чакала голяма изненада?! Пред него седели три девойки. Едната била толкова красива, че Кливдо едва откъснал очи от нея. Другата свирела на златна арфа толкова хубаво, че Кливдо не можел да спре да я слуша. А третата? Тя била едно най-обикновено момиче, но с парцаливи и стари дрехи.
    Това, че третата девойка била със скъсани дрипави дрехи, не попречило на Клавдио да забележи нейното невероятно красиво и нежно излъчване.Тя не отстъпвала по красота на другите две....очите и били топли и мили, като на сърна, усмивката тиха и сияйна, като летен изгрев, а движенията и феерични и гальовни, като пеперудено пърхане...В ръцете си държала малка кошничка, пълна с гъби, а на раменете и стояли две сиви гълъбчета.
    - Аз съм Тайна, казала третата девойка. Ти ли си този, който трябва да ме отключи?
  • dragodskdragodsk Публикации: 14
    редактирано 15.04.2014
    Златното царство

    Този път Кливдо решил да послуша орисниците, защото си спомнил как не изпълнил поръчението на Именовина и как се е разярила! В далечината се появила една врата. Малко странна врата, защото била под формата на златен ключ и малка, колкото да мине едно джудже. Била украсена с невиждани златни цветя и пълзящи растения! Наоколо летели златни птички и чуруликали с медени гласчета! Гледката била невероятна! Орисниците му казали, че трябва да мине през през вратата точно когато изгрее слънцето, завали дъжда и дъгата се покаже. Но трябвало да запомни три думи и да ги каже подред. Първата дума, когато стигне пред вратата, втората когато е под нея, а трета когато я премине точно на Лазаров Ден!
    Трите думи били: Вяра, Надежда и Любов.
    Те символизирали вярата и надеждата, че ще намери любовта!
    Слънцето греело силно и изведнъж се изсипал такъв порой, че Кливдо се затичал към златната врата с всички сили. Точно преди да стигне врата дъждът спрял и се показала дъгата! Това бил моментът в който нашето джудже трябва да каже думите които му казали орисниците. Той го направил, но когато преминал през вратата го чакала голяма изненада?! Пред него седели три девойки. Едната била толкова красива, че Кливдо едва откъснал очи от нея. Другата свирела на златна арфа толкова хубаво, че Кливдо не можел да спре да я слуша. А третата? Тя била едно най-обикновено момиче, но с парцаливи и стари дрехи.
    Това, че третата девойка била със скъсани дрипави дрехи, не попречило на Клавдио да забележи нейното невероятно красиво и нежно излъчване.Тя не отстъпвала по красота на другите две....очите и били топли и мили, като на сърна, усмивката тиха и сияйна, като летен изгрев, а движенията и феерични и гальовни, като пеперудено пърхане...В ръцете си държала малка кошничка, пълна с гъби, а на раменете и стояли две сиви гълъбчета.
    - Аз съм Тайна, казала третата девойка. Ти ли си този, който трябва да ме отключи?
    - Здравей, аз съм Кливдо, не съм ключар, но с удоволствие ще потърся ключа към твоето сърце!
    Тайна го погледнала и се усмихнала...
  • drazko (BG1)drazko (BG1) BG1 Публикации: 50
    редактирано 16.04.2014
    Златното царство

    Този път Кливдо решил да послуша орисниците, защото си спомнил как не изпълнил поръчението на Именовина и как се е разярила! В далечината се появила една врата. Малко странна врата, защото била под формата на златен ключ и малка, колкото да мине едно джудже. Била украсена с невиждани златни цветя и пълзящи растения! Наоколо летели златни птички и чуруликали с медени гласчета! Гледката била невероятна! Орисниците му казали, че трябва да мине през през вратата точно когато изгрее слънцето, завали дъжда и дъгата се покаже. Но трябвало да запомни три думи и да ги каже подред. Първата дума, когато стигне пред вратата, втората когато е под нея, а трета когато я премине точно на Лазаров Ден!
    Трите думи били: Вяра, Надежда и Любов.
    Те символизирали вярата и надеждата, че ще намери любовта!
    Слънцето греело силно и изведнъж се изсипал такъв порой, че Кливдо се затичал към златната врата с всички сили. Точно преди да стигне врата дъждът спрял и се показала дъгата! Това бил моментът в който нашето джудже трябва да каже думите които му казали орисниците. Той го направил, но когато преминал през вратата го чакала голяма изненада?! Пред него седели три девойки. Едната била толкова красива, че Кливдо едва откъснал очи от нея. Другата свирела на златна арфа толкова хубаво, че Кливдо не можел да спре да я слуша. А третата? Тя била едно най-обикновено момиче, но с парцаливи и стари дрехи.
    Това, че третата девойка била със скъсани дрипави дрехи, не попречило на Клавдио да забележи нейното невероятно красиво и нежно излъчване.Тя не отстъпвала по красота на другите две....очите и били топли и мили, като на сърна, усмивката тиха и сияйна, като летен изгрев, а движенията и феерични и гальовни, като пеперудено пърхане...В ръцете си държала малка кошничка, пълна с гъби, а на раменете и стояли две сиви гълъбчета.
    - Аз съм Тайна, казала третата девойка. Ти ли си този, който трябва да ме отключи?
    - Здравей, аз съм Кливдо, не съм ключар, но с удоволствие ще потърся ключа към твоето сърце!
    Тайна го погледнала и се усмихнала...
    - Ти вече го намери Кливдо, сърцето ми ти принадлежи!

Оставяне на коментар

ПолучерКурсивЗачеркнатоOrdered listНеподреден списък
Емотикон
Изображение
Изравнете отлявоПодреждане в центъраПодравняване вдясноПревключете HTML изгледПревключване на цяла страницаПревключване на светлини
Пускане на изображение/файл