В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Там било топло и уютно, да не повярва човек, че можело да има толкова красиво място сред тези ледове!
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Имало едно време една красива принцеса, която много обичала да мечтае. Обичала да мечтае и тя самата се казвала принцеса Мечта. Седяла често в градината на двореца и се радвала на цветчетата и птичките. Дворецът се намирал в една далечна страна, тя се казвала Форумландия. В тази страна живеели най- различни типове хора- имало весели и усмихнати, имало песимисти и намръщени, имало и вечно недоволни, имало и леко луди (като мен). Принцесата има сестра, тя се казвала Ива фон Игрива.
И колкото по красива и добра била принцеса Мечта, толкова по- устата и упорита била сестра и... Въпреки това, че били различни, като нощта и деня по характер, техния по голям брат принц Оги фон Доги ги обичал и уважавал....
А тяхната баба била много добричка- готвела им вкусни гозби и им четяла приказки пред камината в студените дни.
Добрите феи Magika, Лариса, Клио и Virginy се грижели за спокойствието и правата на всички поданици във Форумландия. В царството си имало и изкусен математик, Китагор11.
Само че един ден се оказало, че Лариса била фея на стаж и когато стажът и свършил, със сълзи на очи тя напуснала Форумландия, за да се върне у дома..
Всички поданици на кралството били мноооого работливи и заради това милионери!
Плодородна година щедро ги възнаградила. Сред ниви и градини, обори и хамбари време е за танци Всичко било, като истинска приказка.
Но не щеш ли хала отнесла любимия ресторант, в който щели да се проведат тържествата.
Тогава, всички които живеели във Форумландия, се надигнали в защита на любимият си ресторант, но вече било....И о, чудо!!! Един ден имали пекарна. Но не каква да е пекарна.
А вери спешъл пекарна- вкарвали в нея продукти с камиона, а вадели по няколко щрудела, малко мъфини и някой друг ябълков пай. Не били достатъчни за всички и производството им било много скъпо, но си заслужавало, защото вкусът им бил просто приказен!
Но мястото около пекарната било пусто, защото бурята отнесла всичко със себе си. И тогава разбрали горчивата истина. Трябвало да започнат да строят на ново всички градинки и дръвчета които имали. Най- хубавото било, че всеки имал пари за да започне да облагородява земята. Хванали се всички на работа, кои каквото може да строи, защото имали само един шанс да завършат на време. Извън земята на пекарната имало един часовник който отброявал време. През това време някои поданици строили неуморно, забравяйки дори съня и умората.И понеже скоро щели да празнуват Великден се хванали здраво да събират и яйчица.За най-работливите имало награда-къщичка за птички!Въпреки,че си имали вече по една ,решили,че птичето
е самотно и му трябва другарче.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село..
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село. Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи.Тогава долотели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната й песен.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката.
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето!
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница.
В далечната 3025 година Земята била...покрита с лед и хората живеели на едно скрито местенце, останало незасегнато от студа. Това местенце се наричало Цветновил. То било от източната част на Гуремевил и от западната на Основенвил.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?
Коментари
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
И колкото по красива и добра била принцеса Мечта, толкова по- устата и упорита била сестра и... Въпреки това, че били различни, като нощта и деня по характер, техния по голям брат принц Оги фон Доги ги обичал и уважавал....
А тяхната баба била много добричка- готвела им вкусни гозби и им четяла приказки пред камината в студените дни.
Добрите феи Magika, Лариса, Клио и Virginy се грижели за спокойствието и правата на всички поданици във Форумландия. В царството си имало и изкусен математик, Китагор11.
Само че един ден се оказало, че Лариса била фея на стаж и когато стажът и свършил, със сълзи на очи тя напуснала Форумландия, за да се върне у дома..
Всички поданици на кралството били мноооого работливи и заради това милионери!
Плодородна година щедро ги възнаградила. Сред ниви и градини, обори и хамбари време е за танци Всичко било, като истинска приказка.
Но не щеш ли хала отнесла любимия ресторант, в който щели да се проведат тържествата.
Тогава, всички които живеели във Форумландия, се надигнали в защита на любимият си ресторант, но вече било....И о, чудо!!! Един ден имали пекарна. Но не каква да е пекарна.
А вери спешъл пекарна- вкарвали в нея продукти с камиона, а вадели по няколко щрудела, малко мъфини и някой друг ябълков пай. Не били достатъчни за всички и производството им било много скъпо, но си заслужавало, защото вкусът им бил просто приказен!
Но мястото около пекарната било пусто, защото бурята отнесла всичко със себе си. И тогава разбрали горчивата истина. Трябвало да започнат да строят на ново всички градинки и дръвчета които имали. Най- хубавото било, че всеки имал пари за да започне да облагородява земята. Хванали се всички на работа, кои каквото може да строи, защото имали само един шанс да завършат на време. Извън земята на пекарната имало един часовник който отброявал време. През това време някои поданици строили неуморно, забравяйки дори съня и умората.И понеже скоро щели да празнуват Великден се хванали здраво да събират и яйчица.За най-работливите имало награда-къщичка за птички!Въпреки,че си имали вече по една ,решили,че птичето
е самотно и му трябва другарче.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село..
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село. Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи.Тогава долотели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната й песен.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката.
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето!
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница.
Както казахме в първата част от нашата приказка, всички жители ходели във Форумвил на забави и веселие. Забравихме да споменем, че там имало Кмет, но не и Кметица. Тя била много непредсказуема, но знаела много неща. Ходела в мазето и складирала буркани, но никой не знае какво имало там. Един ден решила и тя да разказва приказки и всички я слушали в несвяст. Имало такива които не я харесвали, но тя ги омагьосала и започнали да я харесват. И точно в този момент тя изчезнала.
Но да погледнем какво ще се случи на пред в приказката.
Оказало се, че това райско кътче се намирало съвсем близо до огромен вулкан, който след многовековен сън, започнал да дава признаци за събуждане. В гърлото на вулкана живеело едно малко джудже, което било много нещастно, че трябвало да си търси нов дом. Това джудже имало огромна библиотека, в която били събрани знанията на хората, трупани с хилядолетия. То четяло, четяло, ден и нощ. Четяло, защото не можело да намери нещо което търсело от години. То си нямало име.
Затворило книгите и започнало да си говори на глас:
- Ще се казвам: Дрън-Дрън
- Не, не ми харесва.
- Ще се казвам: Мрън-Мрън
- Не, и това не ми харесва.
Било нещастно, че няма приятели които да му дадат име. Решило да обиколи широкия свят и тръгнало да си търси име.
Първо срещнало едно старо, мъдро магаренце, което предложило на джуджето името Дърт, но нашето джудже не било доволно и продължило по пътя си. Както казахме то било много самотно и нещастно и за това все мрънкало, но имало нещо в джобчето си което изработило в мината на Основенвил.
Междувременно Кметицата напълнила мазето с тайнствените буркани и затова решила да прокопае тунел в земята, за да събере " съкровищата " си и да отвори място за нови, и докато копаела се натъкнала на Библиотеката.
По късно ще разкажем за срещата на джуджето и Кметицата и какво намерила тя в библиотеката.
Сега да се върнем при джуджето.
Всички му предлагали чудати имена и то все не ги харесвало. Било забравило какво има в джобчето си, но един ден съвсем случайно то издрънчало. Тогава то решило, че ще даде това което има в джобчето си на този който му даде име. Вече имало още една цел да обиколи широкият свят, но...
Джуджето много се натъжило, защото трябвало да се върне до Основенвил. Било забравило, че няма вода, а от дългото ходене много му се препило.
Започнало да мечтае и за рибка, но то знаело, че никъде няма рибки. Нито в Основенвил нито в Гурмевил нито в Цветновил откъдето тръгнало.
Докато ходело се сетило, че има един "човекоподобен" който има златни рибки Кой! Джуджето било малко стиснато и алчно. Започнало да се чуди ако някой му даде име дали да му даде това което има в джобчето си или да си купи златна рибка? Тогава решило като се върне в Основенвил да потърси онази добра баба която предлагала наградата която спечелила. За тази цел то трябвало да намери село.... Вървяло, вървяло и стигнало до едно село. Спрял се до първата къщурка и застанал до прозореца да види какво става вътре. Там добрата баба разказвала приказката за джуджето Румпелщилцхен на своите внучета. Тогава джуджето се замислило и.....
- Това име е точно като за мен!!! Но как да го взема? То вече е продадено. Погледнало бабата и разбрало, че това не е бабата която търси. Разбира се, решило, че името не му харесва( нали все било недоволно), и тръгнало пак по пътя.
И там, по средата на нищото, видял неземно красива русалка, седяща на едно трикрако столче. Тя пеела и плачела, усмихвала се и в същото време не сълзите и не спирали.
Джуджето стиснало здраво това което имало в джобчето си и тръгнало към нея да я попита дали може да му даде име. Но, като тръгнало се спънало в един препъни камък.
Русалката забравила тревогите си и притичала към джуджето за да му помогне.Тя била пленена от красотата му ,въпреки ниският му ръст.Една късно търкулнала се сълзичка капнала върху носа на джуджето и то отворило очи. Тогава долетели пчеличките,които пригласяли на русалката в тъжната и песен. Тя го попитала:
- Как се казваш?
А то и отговорило:
- Не...знам.
- Здравей, Не знам!
Но джуджето и казало:
- Не, аз не се казвам не знам. Аз не знам как се казвам.
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
Тогава те видели космически корабна на небето, който...просто изчезнал, понеже стоял странно в приказката
... И джуджето разбрало от кораба, че това е Феята с чудато име Именовина.
Тя му казала:
- Ще ти дам име, но трябва да направиш три неща.
- Добре, какви са те?
- Първо, трябва да намериш селото на един изкусен математик. Той се казва Китагор11.Той ще ти направи карта по която можеш да намериш селото...
-Добре, отговорило Джуджето! А кое е второто нещо което трябва да направя?
И точно преди Феята Именовина да каже на джуджето какво да направи се случило нещо много интересно.
Вулканът изригнал и разлюлял земята, а джуджето паднало и загадъчният предмет се изтъркулил от джобчето му.
От джобчето му паднало едно златно пате,което можело да говори и да сбъдва желания.
Да се включа и аз де........:d
Търкулнало се златното пате и попаднало в краката на минаващата наблизо Мърцуланка. Тя била...добра магьосница,и първа братовчедка на феята Именовина.....но да се върнем на джуджето.Дали ще разбере най-сетне името си,или му предстоят нови изпитания?