Баща поръчал на дъщеря си да купи някой неща и й обяснил, че парите са оставени в плик на масата. Дъщерята погледнала набързо плика, видяла написаното число 89 върху него, взела парите, без да ги брои и отишла в магазина. Там направила покупки за 70лв., но като започнала да плаща , се оказало не само, че не й остават 19лв., но не й достигат 2 лв.
Когато се върнала вкъщи, дъщерята попитала баща си дали не е сгрешил при броенето на парите и обяснила какво се случило в магазина. Бащата , след като я изслушал, помислил малко и казал, че той вярно е преброил парите, а тя греши.
Каква е грешката на дъщерята?
Да, но да поясним: бащата наистина е преброил вярно парите. На плика е било написано числото 68,но дъщерята го е прочела на обратно и затова е помислила, че вътре има 89лв.,а всъщност те са 68
Да, но да поясним: бащата наистина е преброил вярно парите. На плика е било написано числото 68,но дъщерята го е прочела на обратно и затова е помислила, че вътре има 89лв.,а всъщност те са 68
Мерси за пояснението. Но кажи, че съм прав де:):cool:
Някога преди много време,
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.
Зеленият цвят казал:
“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен, всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”
Синият цвят го прекъснал:
“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”
Жълтото се засмяло:
“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”
Оранжевият се изпъчил:
“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”
Червеното не се стърпяло и извикало:
“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръкръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”
Пурпурният се изправи в цял ръст:
“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”
И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:
“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”
И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.
Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:
“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!
Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.
А той продължил:
“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете да всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!
Някога преди много време,
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.
Зеленият цвят казал:
“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен, всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”
Синият цвят го прекъснал:
“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”
Жълтото се засмяло:
“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”
Оранжевият се изпъчил:
“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”
Червеното не се стърпяло и извикало:
“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръкръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”
Пурпурният се изправи в цял ръст:
“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”
И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:
“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”
И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.
Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:
“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!
Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.
А той продължил:
“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете да всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!
Супер е! А и много на място днес . Хубаво начало на работния ден с тази тема и хубав завършек с този пост. Хубава вечер на всички!
Знаете ли? Опитах се да приема всичко човешки и нормално, но явно не съм удобен за този форум. Това е последният ми пост тук. Благодаря на Клео, човекът заради който се опитах да си затворя очите за неадекватното поведение на много от хората, "ръководещи" форума!
Лариса приятно мениджърстване! Съвсем скоро няма да има кой да менажираш!
Всички си останете със здраве, нямам нерви повече да се занимавам с тази игра!
Всичко това го казвам запазвайки добрите отношения и тон!
Спазвайте правилата, особенно неудобните за Лариса играчи, че ще получавате наказателни точки! Много е принципна Госпожата и да споделя мнение, че 80% от напрежението се създава от нея! Само се чудя, какво още да напиша, че да вземе да ме "бан-не", че да знам за какво! Съжалявам Клео, че ще трябва да се бори с тесногръдието на личности, които единствената им цел е да са "над всички"! Много е важно каква длъжност заемаш, а не какво вършиш! Влиза, хвърля бомба и после дим да я няма! Вярвайте и се дръжте за Клео, ако някой ще свърши нещо за този форум, това е ТЯ!
Чао!
dogi, много съжалявам, че така си решил. Аз подозирах, защото тези дни не си много активен. Може би добре ще направиш. Пожелавам ти приятна игра, без нерви!
Аз също имам какво да кажа по повод КМ, въпреки, че до вчера участвах активно в темата за модераторите, днес съм на малко по-различно мнение. За сага стискам зъби, но когато и аз реша да се махна от форума ще изкажа мнението си. Искат да спазваме правилата, но самите те дори понякога допускат грешки и когато им кажеш започват да се оправдават и те никога за нищо не са виновни.
Коментари
"Вие сте в студена къща през зимата. Тъмно е, а Вие имате само една кибритена клечка..
В къщата има 1 свещ и 1 печка на дърва..
ВЪПРОС: Кое ще запалите първо? "
Правилен отговор
Когато се върнала вкъщи, дъщерята попитала баща си дали не е сгрешил при броенето на парите и обяснила какво се случило в магазина. Бащата , след като я изслушал, помислил малко и казал, че той вярно е преброил парите, а тя греши.
Каква е грешката на дъщерята?
Мерси за пояснението. Но кажи, че съм прав де:):cool:
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.
Зеленият цвят казал:
“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен, всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”
Синият цвят го прекъснал:
“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”
Жълтото се засмяло:
“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”
Оранжевият се изпъчил:
“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”
Червеното не се стърпяло и извикало:
“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръкръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”
Пурпурният се изправи в цял ръст:
“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”
И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:
“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”
И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.
Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:
“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!
Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.
А той продължил:
“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете да всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!
Супер е!
Поздрави,
" и ше ме префърга от пук па там де да го знам тоя фором"
"моя курник е 5 ниво снасяше 166 яйца, а сега 42 снася"
Не е с лоши чувства
Кое?........
Еееее айде сага, това зеленото де:d
А не, зелено е!;)
Не позна - небесно кафяво трябва да е. :d;)
Лариса приятно мениджърстване! Съвсем скоро няма да има кой да менажираш!
Всички си останете със здраве, нямам нерви повече да се занимавам с тази игра!
Всичко това го казвам запазвайки добрите отношения и тон!
Спазвайте правилата, особенно неудобните за Лариса играчи, че ще получавате наказателни точки! Много е принципна Госпожата и да споделя мнение, че 80% от напрежението се създава от нея! Само се чудя, какво още да напиша, че да вземе да ме "бан-не", че да знам за какво! Съжалявам Клео, че ще трябва да се бори с тесногръдието на личности, които единствената им цел е да са "над всички"! Много е важно каква длъжност заемаш, а не какво вършиш! Влиза, хвърля бомба и после дим да я няма! Вярвайте и се дръжте за Клео, ако някой ще свърши нещо за този форум, това е ТЯ!
Чао!
Аз също имам какво да кажа по повод КМ, въпреки, че до вчера участвах активно в темата за модераторите, днес съм на малко по-различно мнение. За сага стискам зъби, но когато и аз реша да се махна от форума ще изкажа мнението си. Искат да спазваме правилата, но самите те дори понякога допускат грешки и когато им кажеш започват да се оправдават и те никога за нищо не са виновни.
Вие как сте?
Това най-вероятно е от розовите ти очила
Аз съм като времето навън- духовита и променлива!
Това е чудесно, дори е за предпочитане пред трупането на негативизъм. Слагам розовите очила и аз.
Аз, може би сте забелязали, съм с постоянни розови лещи